Учителят е в село Мърчаево, заедно с Братството. Братският живот протича нормално. По идея на братя от село Мърчаево решават да се прокара електрически ток в селото. Тази идея се хареса на мнозина, селото събира пари, а селяните изкопават дупките за стълбовете. Със събраните пари купуват стълбове и жици. И нашите.хора от Братството помогнали с пари, кой колкото може. Накрая тока дошъл и електрическите крушки светнали в селото. По този повод Учителят каза: „От днес името на това село няма да е Мърчаево, а Светляево". Усмихнал се и допълнил: „Вече имат електрическо осветление, което да им свети". След малко добавил: „Ние първо прокарахме Виделината с нашето присъствие в това село, а след това дойде и светлината от електрическите крушки". Денят на откриването и пускането на електрическия ток е празник в селото. Селяните се събират в една кръчма, там е кмета на селото, който е наш приятел, но присъствува и попът на селото. По онези години село без поп не може. Село, което няма поп, не е село. Той кръщава, той дава свидетелство за кръщение, че на някого му се е родило дете. Той венчава и дава документ, че са женени младите. Той и погребва накрая. Значи попът отначало до края е много важна фигура. Кметът се сменява, но попът остава. И даскалите в едно село се сменяват, но попа остава. Значи всичко, което трябва да се случи в едно село без попа не може да стане.
И така в кръчмата са се събрали всички. На масите са разгънати ястия и голямо пиене. Пият вино, пеят песни и един от селяните вдига чаша и казва: „Да пием за дъновистите, дени ни докараха тока". Попът чува и леко пийнал скача от мястото си и извиква: „Аз от днес обявявам война на г-н Дънов.До три дни ще Му отрежа брадата и ще Го изгоня от селото!"
Макар и пийнали всички млъкват. Тази закана не е малка. Преди две години правителството на България обяви война на Англия и Америка без да има фронт с тях и сега американските и английски самолети с бомбите разрушиха София и прогониха гражданите по селата. Това го знаят всички. Затова кметът се обръща към него и му вика: „Дядо попе, ти сега си пийнал. Не се задявай с този човек, оти е добър човек и нищо лошо не ти е сторил". Но дядо поп още повече се разярил и повторил три пъти заканата си. Всички били изненадани от този обрат на нещата и тихомълком напуснали кръчмата. Празненството се разтурило. Кметът, който е наш приятел отива при Учителя и съобщава за случилото се. А той му отговаря: „Не се коси. Всичко ще се уреди". На следващият ден и последващият ден дядо поп ляга тежко болен и на деветия ден си заминава. Погребват го и кмета идва и съобщава на Учителя. Пита Го: „Нали попа три пъти ми обяви война за по три дни. Е, това правят девет дни. На деветия ден дойдоха самолетите и го бомбардираха". Кметът пресмята на ум трите закани с по трите дни и сметката излиза точна. Отива и съобщава на селяните защо на деветия ден дядо поп_си заминава от обявяването на войната. Имаше и други противници на Учителя в Мърчаево.
Понеже всички бяха свидетели на официалната прокламация за обявяването на войната, то те се уплашиха и повече не създадоха проблеми на Учителя и Братството.
