В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната зала около масата и г н Дънов каза:
- Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ви се приложи." Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята. Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всички отрасли и стремежи на човешката душа. С тия думи Христос е подразбирал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух.
По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлината, както Земята възприема от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, което е зло, и да бъдем активни. Това е мъжката страна на Божествения принцип. Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житница - съкровище на душата, т.е. сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешкия дух.
Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите, също както едно дете почива тихо в люлката, като че няма никаква грижа - така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие.
По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не го оставяме да ни завладее, а, напротив, ние трябва да го завладеем. Всеки един век си има своите мисли и своите желания и ние трябва да сме внимателни да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги и вие ще се срещнете и с добри, и с лоши, и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде; защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, например, която е създала своята форма, а това е желанието на нейния господар. Но вие ще кажете: не е по желанието на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота, така е и с юздата, седлото, и каруцата на коня. Да, така е. Така е със закона в Небето. Всичките същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това, не може да въстава срещу своя господар, защото трябва да бъде далеч много по-силен от него, та да може да се противи на волята му.
Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да ги изменим. Само Господ изменя тия условия и когато Той ги изменява, нам е лесно, защото когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, а особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отнеми ми хомота." Но понеже то, като животно, добитък, е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние да видим, че действително хомотът му е голям.
Обаче нашите отношения спрямо Бога не са такива, както е конят спрямо неговия господар. Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, за да знаем като как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е казано: Не се противи злому. И това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече.
Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше да са работите така, но като сме под особени условия, паднали от Бога и излезли от Небето, то затова сме в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа.
През тази година, когато ви дойде някоя голяма мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр. Но няма по-голям враг за човека от смъртта. Всички тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие, като ти задигнат тялото? Обаче в това отношение ние трябва да сме смели и дори от смъртта не трябва да се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето как седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови за най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте." Може би да сме деликатни и крехки, но те като бият, питат ли те дали си деликатен или слаб?
Така, като разсъждавате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора, затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим. Както се казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави."
Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е вече назряла и вие трябва да платите и изплатите - не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, какво104 ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек. Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, че не може да грухти като свинете, затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добрите хора в света.
Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме в света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и развали. Когато Господ изпрати един човек на Земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като е тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често допущаме.
Аз чувствувам, например, вашия подсъзнателен вътрешен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това ползува и състояние[то] на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, при все че пред вас се представляват, че са смели. За уверение на това вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та, затовая не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив. Например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои. Даже от едно запалено кибритче лошите духове бягат. А пък ако вие имате нужния нож, ножа на истината, тогава бягат всичките пъклени сили. Но ако седите в тъмнота, тогава в тъмнината те са смели. Защо всякога, когато човек губи присъствието на своя дух, той става унил? Старите хора, например, като губят своите младенчески сили, стават дряхли и свадливи. Ние обаче не трябва да остаряваме. Човек, който губи вярата си, това значи да остарява, а като имаш вяра, постоянно си млад и любовта пресъздава младенческа сила у нас и ни освежава.
И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа."
Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче и когато ви връхлети някоя нощ лоша мисъл, не й позволявайте да вземе мира ви. Може да каже някой: „Ами ако умрат моите деца?" По-добре умрете честно и почтено, отколкото да умрете като един лъжец. Какво ще каже светът за нас, е малко важно. Най-важно е какво ще каже Господ за нас и дали сме изпълнили Неговите заповеди. Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ я [нам] дава. И всичките хора са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма правото да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото на тях се плаща само за работата. Те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуска кредити. Когато Господ ви праща някъде, Той ще отвори и вратата там и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всички ваши нужди. В най-дребните неща Господ се вмества и даже в дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото в големите нужди. Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем.
Преди години ми се случи следната опитност. Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката. Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи. Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери. Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото [в] земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима, вяра, вяра, вяра, вяра. Няма друго средство. Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че с тия работи Господ не се занимава. Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза.
Борбата ще бъде духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа.
Д. Голов: - Молим интендантството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя. - Има се всичко това предвид. Само да се пазите да не би някой от вас да му се снесе като от кукувица чуждо яйце в гнездото.
На зададен въпрос от Деню Цанев г-н Дънов отговори: - Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има опасност от една война на Балканския полуостров, в която възможно е да се ангажира и цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обяд, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да регулират с материални и оттуй, че първия ден беше топло, показва, че има първо изпотяване.
На други въпроси г-н Дънов отговори: - Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога, всеки ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване с тях, могат вече да не струват това.
Г-н Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: - Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна.
Някои искат опит. Но аз искам да направя опит, с който ще писнат ушите на всекиго. Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва, дали съм пратен. „Сега измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга вам." Вие се допълняте един други. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: През годината всякой от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и следи и види като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други освен върху следните цифри: 1,2,3, 4, 5, 6, 10, 12, 14,15, 21, 24, 30. 35, 36, 40, 41. 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкова лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпратите в Търново на Константин Иларионов и, разбира се, може да ги изпратите, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон.
Тия числа, които ви се прочетоха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, защото дръжте и се ползувайте от тях през течение на тая година. А от числата 7, 8, 9, 16, 18, 27, 91 отбягвайте. Те не са добри числа за вас тая година. Отбягвайте, изобщо, числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18 и 19. Числото 100 е числото на ангелите, общение с ангелите и светиите.
Едно правило при общение с Господа може да усвоите. Да кажем, че когато си правиш сметка, печелиш на годината едно число. Но ако спечелиш повече, то като даваш обещание, ще се задължиш, например, че от това повече спечелено тая година ще внеса за Господа еди-колко си, или всичкото, или половината, или четвъртината и пр. И колкото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контрактът, който свързваш с Господа. Опитайте се и упражнявайте себе си най-вече в изпълнение на такива обещания. Тук по желанието на Всички ни, изразено чрез Симеон Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се раздаде: - Външният кръг в картината представлява света, опитност, земното училище във всичките негови занятия.
Ножът обаче показва силата. Значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията, а тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото, както виждате, има формата на лале, показва, че страданията чрез търпение, т.е. чрез претърпяване на страданията, животът ни ще се разцъфти, а цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От книгата, която виждате разтворена, по-нататък ще се научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина ще можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем, по закона на правдата, при скиптъра, който не бива да отстъпваме.
Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта, ще застанеш при вратата, дето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядаш и да кажеш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнете да разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата, например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедлив.
Първият кръг беше, когато вие биехте. А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряш в себе си Божествената правда и казваш, че като си дал думата някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помагате. После настъпва полето на мъдростта - сиянието на окото, гдето ще размишлявате за дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при дървото на живота, което е добродетелта, гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.
След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция.
Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква е В, което значи ръководител в Небето. Втората буква, У, е известен като Учител, Спасител, а третият инициал, Ж, е известен за царствуващ, Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и на Земята. Тези са те, буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата.
Духът Елохил, който е Бог[у] помазаник, е ръководител на българите. Той е ангел, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангел на Завета Господ[ен], на когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпнат, както евреите.
Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена. В еврейския език например Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символът на търпение. А под сегашното си име Христос, Той е Син Божи.
В 12 часа на обяд събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа след обяд. В 4 часа след пладне всички бяхме по местата си в заседателния салон. Г-н Дънов поръча на всички един по един да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това трябване, г-н Дънов преподаде на всинца ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за настъпващата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са псалмите: 1,2,3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, със същите стихове; 12:3; 15:4; 20:2; 21:3; 24:6; 30:3; 38:8; 36:9; 40:4, 50:5; 51:6; 64:10; 71:8; 75:3; 82:1; 91:10; 100:1. След като се изредиха всички и се завърнаха от горницата, г-н Дънов възгласи:
- Думите Господни, които отправям към вас, са тия: „Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда с всекиго от вас. Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени, и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви даде всичко." Разотидохме се радостни и весели по своите местожителства и се разотидохме всички крайно доволни и до възторг възхитени от братското единомислие, единодушие, съгласие, които царяха във всичките събрания на тазгодишната среща, която в това отношение значително надминаваше последните неколкогодишни срещи. Всички се чувствувахме в благоразположението на апостол Петър, готови да възкликнем: „Господи, добро е да сме тука!" (Матея, 17:4). Край и Богу слава.
