Като разговаряхме върху духознанието. г. П. К. Дънов, известен на мнозина от читателите ни, разказа следните случаи:
„Преди няколко години живеях в Нови Пазар заедно с баща си, който в туй време запълваше вакантното свещеннишко място в оня малък градец. Къщата, в която живеяхме, се помещава в църковния двор.
Срещу нова година беше. Аз седях с часовник в ръка и отпред стоеше разтворено Св. Писание, от което мислях да чета нещо при посрещане Новата Година. Баща ми спеше тихо на леглото си. Тъкмо когато стрелката на часовника ми дойде до числото 12, един силен удар изтрещя по прозореца. Разбрах, че това бе поздрав за Нова Година от някой вънземник, който е разбрал моето очакване. Баща ми, стреснат, подскочи на леглото и попита уплашен: - Кой блъска? - Един наш познайник минва от тук и ни поздравява за Новата Година - отговорих аз на баща си, но той, види се, разбра, че говоря за някой жив приятел, та каза: - Той да си не позволява тъй да блъска!" „През 1900 година, преди онова наводнение на р. Ана-дере, която отнесе сума къщи и дюкени в първите дни на август, отишел бях за малко време във Варна. Къщата остана да я пази моята братовчедка, М., която се отличаваше със сърдцатост и затуй я наричахме „мъжка Драгана". Освен безстрашието, тя се отличаваше и с упорито неверие и отричане на духовния мир - нощя сама без страх минваше през гробищата. Но през първата вечер на нейното вардиянство се случват неща, които не само я изплашват, но веднаж за винаги изкореняват неверството й.
Щом се смрачило, тя се прибира в стаята, като затворила добре всички врати. По едно време слуша, че някой ходи по дюшемето на съседната малка стаичка, дето аз преживявах. Помислюва, че някой е влязъл през прозореца; грабва ламбата и отишла да види кой е; но не вижда никого. Между туй стъпките си следват; тя се повръща уплашена в другата стая и с настръхнали косми се вслушвала в стъпките на невидимия посетител. На следнята вечер не смеяла да замръкне сама в къщи.
Като се върнах, тя ми разправи горната случка с въпросителен израз на лице. - Е, защо се боиш: той е бил гвардияна на стаята ми - казах й насмихват аз. - Махни, махни - промълви тя - сега вече вярвам, че има духове..." Т. И. Б-в.
