„Що искаш? Кажи ясно, не се двоуми. Да ли ще приемеш или не, не търси: всяка нужда треба да се задоволи и то на време. Ако просиш, проси както треба - ако желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш: желанието треба да открие нуждата; а нуждата, по право, треба да се снабди, за да не стане прелом в поредъка на душата. И ако просиш и не получаваш, знай, че треба да промениш начина на просбата, а не и да млъкнеш. Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен: целта на мълчанието е да даде време на душата да извърши своя дълг. А знай, че да се вършат две неща в едно и също време е несвоеобразно: всякой момент в живота си има своята работа, когато нищо друго не треба да се върши, освен туй, което се изисква. И разбери, че Бог е Бог на поредъкът, а не и на безпоредъкът: в Него несъобразности не съществуват. Той всякога по начало излиза, по начало влиза и но начало действува от поредък в поредък. В Него няма скокове, нито празднини; в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. Той не може да се изненада от нищо, понеже прибъдва във всичките моменти. И тъй, всяко нещо от своето начало следва своя даден момент; а тоя момент непосрещнат на своето временно начало ще остави отпечатък на безпоредък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на животът. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен за всякога през вечността. И тъй, помни, че няма извинение, че не си разбрал. За това именно треба да питаш, да разбереш, че да си готов. За това и треба да се молиш постоянно, за да си в свръзка с моментите, които очакваш, готов - като жених за невестата - да тръгнеш в определения час. Стой, следователно, верен на мястото си до край. И да те не изкушава нищо да напуснеш, или по-напред или по-напосле; защото в такъв случай ще си вън от Божествения поредък. А всяко нещо вън веднаж от Божествения поредък не може да съществува, нито действува в съгласие с него. А всяко нещо вън от Неговия поредък престава да е Негово. Не мисли, че можеш да влезеш в небето, когато си ти искаш и когато ти желаеш. Не, там можеш - само кога те викат и си готов за дадения момент. И тъй, пази се да не изгубиш случаят на призванието, защото е само един през цялата вечност. И знай, че вечността тича към своята безпределност, в която живота се заражда. А всичко, което е веднаж зародено, треба да следва Тогова, Който го е родил. Защото, както детето без майката и бащата не може, тъй и твоята душа без Бога е немислима: Той е началото и краят на всичко и без Неговото присътствие няма живот. И тъй, ако разбираш живота, разбрал си дадения поредък; усвоил си дадените моменти; следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения поредък, в който всички влизат съзнателно в общото съобщение на любовта, която е родила всички същества от безпределно малките до безпределно големите - от человека до архангела и до безпределно Големият. И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни; понеже момент от момент личи по силата на своята тежаст. А душа от душа личи по силата на своето съзнание. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще: у Бога щение няма, както у человека. У Него има любов, която треба да даде всекиму това, що му се пада. А онова, което Бог дава, треба да го даде в своето определено време, или в определения даден момент. Разбираш ли къде си сега? Ако разбираш - мисли! Защото моментите идат и блажен си, че Бог е с тях."
