ВИДЕЛИНА Месечно списание посветено за развитието на душата, ума и сърцето Редактор: Д-р Миркович Сливен (година I) София (година II) ИЗ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУХОВНОСТ (сп. „Виделина")
I. Добродетелта - книжка II, година I, януари 1903 (стр. 22-26) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ").
II. Благовремието - книжка III, година I, февруари 1903, (стр. 38-39) (в поредицата „Из съвременната българска духовност - Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ").
III. Общ поглед върху духовността (Спиритизма) - книжка III, година I, февруари 1903, (стр. 49-52) (в рубриката „Поучителни").
IV. А. Любовта - книжка IV-V, година 1,1903, (стр. 53)
Б. Тайните на Духа - книжка IV-V, година 1,1903, (стр. 54-67) (в поредицата „Из съвременната българска духовност- Мисли и упътвания на един чист Дух и приятел на Българския народ").
V. Своенравието - книжка VI, година I, 1903, (стр. 102-103) (в поредицата „Из съвременната българска духовност").
VI. Духовни явления в Нови Пазар - книжка VIII, година II, 1904, (стр. 147-148).
VII. Мисли за живота - книжка IX и X, година II, 1904, (стр. 285) (в рубриката „Под нашето небе").
VII. Любовта и животът - книжка IX и X, година II, 1904, (стр. 285-287)(в рубриката „Под нашето небе").
1.ДОБРОДЕТЕЛТА
Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще треба да я повториш изново и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в животът треба да си има своето време и място, другояче, ще треба да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш - твоето задоволство, че си сторил нещо добро; защото хубостта на едно дело зависи от правилността и поредъка, по който следва да се извършва своевременно; и това е именно което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нуждни; нито приятелството там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява истината, ще пострада: негова светилник ще угасне, затова внимавай в животът си, да не би да сториш това - да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърдцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в животът си. Не желай това, което не ти треба и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш и делото ти ще благоуспее. Не се колебай в пътят на истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш; защото тъй ако мъдруваш, непременно в ровът ще слезеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял.
Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на живота е добродетелта; а целта на добродетелта е щастието; а целта на щастието е человека; а целта на человека е истината; а целта на Истината е Бог; а целта на Бога е Любовта; а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел животът в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, Който е подарител на всичко; и тъй не бъди неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява.
И тъй, ако си добил мъдрост, знай, че си добил и добродетел; а добродетелта никога не посрамява, понеже тя е най-здравата почва, на която всичко можеш да градиш. От празните мъдрования се отстранявай, понеже са примка от бащата на лъжата, за да тя ограби. Помни, те са празните обещания, които съсипват щастието на живота. И тъй, ако видиш празно място, не туряй ногата си, да не би да се хванеш и после ти стане зле; а ако ти стане зле, знай, че ще избълваш щастието от сърдцето си. А ако изгубиш това, което не си в сила да повърнеш, знай, че си осъден да страдаш. И тъй, когато Бог говори, ти слушай с всичкото си сърдце и Словото Му дръж да не би да се намериш отпосле оскуден от мъдрост и така да бъдиш изхвърлен на вън. Затова вслушвай се в Онзи, Който върши всичко. Той е Вечния Невидим Бог, на Когото Словото тича по всичкия свят. И ако имаш Неговите думи на живота, то си спасен; а спасението е дело на любов. И тъй, не презирай това, което любовта върши, защото ще отщетиш душата си. Знай, че да си человек, значи все едно да си Син на Бога; а да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина, защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е знанието, а целта на знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е добродетелта, а добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в поредъкът на света. И тъй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи.
За това предпочити я пред всичките богатства, каквито те и да са, и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърдцето си и любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот. Знай, че двете вечни цели на живота са добродетел и любов, а Онзи, Който ги е родил, е Баща на всичко, Комуто името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на живота е ражданието, а целта на ражданието е любовта, а целта на любовта е страданието, а целта на страданието е характера, а целта на характера е добродетелта, а целта на добродетелта е Бог, а целта на Бога е любов, а любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в мир и радост. В мир, защото вечната воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в радост, защото добродетел и любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нуждни са тия две начала на живота, които да го освежават и повдигат; защото без техните съдействия не може да има живот. Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие; следователно всякой, който желае мирът и веселието, необходимо му е да отбягва грехът. Защото той е разрушителят на всичко добро; а там, дето доброто се разрушава, нещастието е готово; понеже зло и добро са невместими едно в друго: ако предпочетеш грехът, нещастието е готово; защото те са две неща, свързани в едно, като причина и следствие и с възприеманието на едното ще възприемеш и другото. А ако възприемеш доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния поредък всяко нарушение води и своите последствия и ако мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на добродетелта. За това гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма.
Слушай гласът на твоя Ангел Хранител - съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. За това гледай как ходиш в пътя на живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там, и бъди уверен, че ще слестиш и време; тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, който харчи повече от колкото има; а това е все едно, че търсиш или сиромашията, или безумието. И тъй, внимавай кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш - много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно от после ще поправиш. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеми храна. Не се обленявай духом да се молиш - молитвата е сила на живота.
Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай; и което Господ иска - не отказвай, ако желаеш доброто на душата си. Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква -ако отказваш? И тъй, отхвърли двоумието и упорството в пътя на твоя живот, за да благоволява Истината в теб; защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота. Научи се пред Бога да ходиш със сърдце смирено и любовта на живота ще благоволява.
От всичко, което е вредително, се въздържай - не тичай да придобиеш неща, които няма да ти послужат в нищо добро. Винаги бодърствувай и пази да не изгубиш благоприятните минути на живота, защото не ще можеш да ги постигнеш; а онова, което е испуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на живота. И тъй, винаги слушай онзи таен глас, който ти говори и тя ръководи, защото в неговото говорение има да научиш що треба да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неша да се никога не обленяваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш. Вярата да не оставяш, надеждата да не забравяш, любовта да не угасяш, защото в тях е скрит живота на бъдащето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилника на душата ти е любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, от дето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго освен празнота, скърб и отчаяние. От две мисли винаги първата приемай; не давай върх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение, а разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие по между стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавия. Не се хвали; за себе си не говори, понеже е губение на време. Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата; за това друг се грижи, само върши това, що ти се дава и края ще е добър. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти. Не крий погрешкитеси пред себе си; не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта. Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от пътя на призванието ти. Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване. Те не правят живота ни по-добър, ни по-лош: тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго. И тъй, първото нещо в живота е да се научиш как да ги употребяваш. А всяко нещо, което се употребява, треба да принесе известна полза; другояче, то е вредително без тоя добър плод. Не желай да се товариш повече от колкото ти силите стигат, защото непременно ще пострадаш от пресиляне. А всяко пресилено нещо е несвоевременно и не може да има полза. Все, що вършиш, върши го здраво като за себе си, защото другояче и ти можеш да пострадаш с другите. Не обещавай това, което не можеш да сториш. Не се бъркай в работи, които не разбираш. Злощастие кога те сполети, не се грижи, нито роптай, защото ако сториш тая грешка, два товара ще приемеш в заплата. Щастие кога те постигне, не се радвай, понеже две нещастия ще си навлечеш; може да го изгубиш и може да те излъже. Щастието прилича на жена, която на всички се усмихва, като че ли ги люби, но кога дойде време за свадба, тя се губи. Ако ти се усмихва щастието, не мисли, че то ти мисли добро - не, то те лъже. Кога ти говори за любов, мисли, че ти говори за игра, да си ленив. Който щастието вярва, той младостта пропилява. Не се глупи, трезвен бъди; живота не е игра, ни всегдашна шега; той изисква труд и постоянство в добродетелта.
