14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ
През месец май 1860 г. учителите Петко Славейков и Никола Златарски в Търново показаха ми писмо от братия Георгиевич, в което последните молеха да се намери и услови лице за учител във Варна, гдето ще се отвори българско училище. Аз склоних да учителствувам в гр. Варна; Славейков и Златарски ме условиха за четири хиляди гроша годишна заплата. Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и гагаузите силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне порво българско училище във Варна. Гърците изтъкваха пред управителя, че колкото българи са станали варненски граждани, все са се женили за гръкини и гагаузки. Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града. За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджума-нина-грък, на име Комияьо, да ме изследва. Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския език, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина. Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук. Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията. На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител. Калинооглу, който ме представи на управителя и на неговия терджуманин, след свършването на следствието, яви се пак при упавителя, комуто каза следните думи: „моля ви се най-покорно от страна на българите-варненци, дайте позволение за отваряне училището; здание сме наели, децата се скитат без работа по улиците и на учителя плащаме, без той да върши работата си."
След туй станало дума за молбата на българите в мезлича, дето тяхната страна взел Стоянчо Джумалооглу (Хаджи Иванов), който изтъкнал плиткостта на гръцките интриги. Стоянчо ми приказваше, че в мезлича (съвета) гръцкият владика настоязал силно да не се отвори българско училище, за да се избягнат крамоли, сблъсквания, каквито са станали в Силистра. В мезлича Стоянчо се скарал с владиката, комуто казал, че гърците ядат хляба на българите и винаги правят-струват само едно - да възбуждат срещу себе си тяхното незадоволство, Порфирий, като лукав грък, възразил, че той не е против отваряне българско училище, защото яде хляба на българите, ала, ако изказва мнение, противно на Стоенчевото, то това прави от желание за избягване крамоли между гърци и българи и в града Варна. След това Ашир бей подшушнал на Стоенча тия думи: „Българите нека си отворят училище без да чакат официално разрешение!"мехур мехур азаа Марин селски селски Дойчо Курчюв Стойко Кателиа Демир Симо Кожа Кожа Коджа Апостол Недю Душко Стамат С подобно съдържание са още четири документа от с. с. В. Козлуджа, Гевреклер, Кумлуджа и Чатма. Първият от тях носи дата 10 септемврий 1865 г.; той е подписан от: Стоян Чорбаджи: Радул Кюсо-олу; Димо Кара Нидялков; Желез Чорбаджи (Мухтар Сани), Никола Кара Пенов и Хузун Петр. Вторият документ (без дата) е приподписан от Койчу Русюв (Мухтар Евел); Желес Златков (Мухтар Сани); Чобан Кетелия и Недо Николов. Третият документ (пак без дата) е с подписите на: дяду Стойку; дядо Дечу (Мухтар Сани); дядо Панайот (епитроп); поп Геворчи; Конди и дядо Стоян. Четвъртият е с дата 24 септемврий 1865 г. и с подписите на: Иван Банко Чорбаджи (Мухтар Евело); Дядув Митюв Димитр (Мухтар Сани); Марко Славе; Койче Добре; Стойчу Николов; Стоян Желес; Стойку Розов и Михал Стойку. Гевреклерският документ се започва така: „село Геврек, обаче старци и чорбаджии и сички сродници, почитаме славно Българско общество Варна... да на неуставете..., на ли знайте, че немаме освен вази и Българската черква наша майка." Издръжката на училището (от 1860/61 до 1865/66 уч. год.) Разходът през първата учебна 1860/61 година бил 1540 лева. През тази година се купило за 2720 л. едно място, върху което се построило после училището. Мястото се купило на името на Сава Георгиевич и Коста Михаилов Тюлев; крепостният акт, с денословие 6 юлий 1861 г., се съхранява във варненския музей. Целият училищен разход за тая учебна година възлиза така на 4232 лв. Учителят Арабаджиев получавал годишна заплата 440 лева. За училищното здание се плащало наем 240 лева на Балтаджи Топал Пейка.
Училището не е имало никакви приходи. На втория ден след откриване на училището се открива между българите в града подписка за доброволни помощи. Между пожертвувателите личат: Р. х. Мавридов (Шумненец) -100 лева; Стоянчо х. Иванов - 100 лева; Братия Георгиевич - 100 лева; Казанлъ Стойко Влаюв -100 лева; Хр. Т. Груев - 50 лева; Спас Димитров (Шумненец) - 20 лева; X. Стамат Желязков Сидеров (сарафин) - 100 лева; Д. X. Тюлев и К. Михаилов - 60 лева; Ив. Хр. Попов - 40 лева и др.
До 1-й юли 1861 г. се събират доброволни помощи от Варна и другаде на сума 2718 лева. Годината сключена с недостиг 1553 лева. През втората учебна 1861 /62 г. за учител остана пак К. Арабаджиев със заплата 540 л. и училището се помещавало все в къщата на Балтаджи Пейка, взета под наем за 574 л. годишно. Купило се още едно място за 3154 л.81, до купеното преди година, след което върху тия места се почнало и построяване на двуетажно училищно здание (днешната черква „Св. Архангел Михаил"), та разходът на българската училищна община от началото на юлия 1861 год. до юли 1862 год. възлиза на 18 689 л. За покриване на тоя разход продължавало се събиране на помощи. Хр. Попович бил изпратен с препоръчителни писма от варненската училищна община до познати български търговски къщи в Румъния и Русия да събира помощи за варненското училище. За същата цел били отправени писма и до някои градски общини в България. Свещеник К. Дъновски и свещ. Хр. Стефчев от Габрово събирали помощи в храна в селата на Варненския и Шуменския санджаци (окръзи).
По-значителни външни помощи, забелязани в счетоводната книга, са следните: на 30-и май 1862 г. П. Берон внесъл чрез Бакалоглу в Букурещ 228 л., на 1-й май, внесени от Котел чрез руския консул А. Рачински 141 л.; на 7-й май от Ески Джумая 104 л.; на 27-й юни от Добрич 184 л. и на 3 април е записано: „добри людие: двести девятдесят едно било, става грошей 6402". Тая помощ е внесена лично от консула Рачински. Най-голяма помощ обаче за варненското българско училище е дал варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев. В счетоводната книга е записано на 30 юли 1861 г. така: „Втори дар на родолюбивиат г-н Хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13 750 гроша (т.е. 2750лева)."
На 20 юни 1862 г. са записани помощи на Е. Рейзер, пруски консул - 40 л.; братия Дадески (Тедески), австрофренски консули -40 лв. и Е. Тори, австрийски параходен агент - 40 лв. За издръжката на училището варненските българи търговци са давали комисионска правдина. Отбележени са 200 л. правдина от братия Георгиевич и 112 л. от P. X. П. Мавридов (от 1-й януари 1862 г. до 21 юний).
Така пожертвуванията от 2718 л. от 1 -й юли 1861 г. възлизат на 11 126 лв. от 1-й септември 1862 г. Недостиг 11 827 л. срещу разхода до същото време. През третята 1862/63 учебна година за учител, освен К. Т. Арабаджиев, бил условен със заплата 1000 л. Сава Ил. Доброплодни от Сливен. Числото на учениците според С. Георгиевич, било тогава около 45 момчета и 25 момичета. Няма положителни сведения каква сума е изразходвана за издържане училището през тая учебна година. В счетоводната книга има само копие от общия баланс на училищните приходи и разходи от 1860 г. до 1865 г., дето се споменува само, че разноските за училището от 10-й юний 1862 г. до 3-й март 1865 г. били 11 712 л.; ала каква именно част от тая сума се пада за 1862/63 учебна година, остава неизвестно.
Събирането на помощи за училището се продължавало. Тия помощи, от 11 126 л. през септември 1862 г. възлезли на 13 408 л. до септември 1863 год. „Известия на Варненското археологическо дружество", книжка IV, 1911 год. (стр. 27-35)
