Първата българска църква и първите черковни настоятели в град Варна През 1863 (или 1865) година варненските българи си построили отдолу под новото училище и съвършено отделна своя първа църква „Свети Архангел Михаил". Но всъщност първа славянска отделна църква, в която почнало да се служи отделно по славянски и в която малочислените тогава българи се черкувапи, е бил параклисът на руското консулство, построен през 1861 година и поддържан с 30 хиляди гроша годишно от съпругата на убития в боя между Русия и Турция през 1828/9 година генерал Воронцов. А на споменатата отделна българска църква „Св. Архангел Мхаил" пръв църковен настоятел е бил отец поп Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата, когато идва и се намира във Варна. Негов заместник е бил архимандрит Панарет. За тези двама първи черковни настоятели, както и въобще за варненските въобще българи, един пътник, който се намерил през първите дни на 1868 г. във Варна, ето какво, между другото, съобщава в „Македония": „ Аз, ако не варненец, не малко се радувах, като си наумявах как допреди 10-15 години във Варна вътре се не чуваше нищо българско и който беше българин, не смееше да се каже, че е българин, а днес тъй присъствено заявяват своето народно съществование... Варненските българи заслужават похвала в отношение на устройството на общината и тряба да бъдат пример на всички други български общини. Сбирщина повече, както са, те нямат ни завист помежду си, ни сляпо стремление към предпочтение, но всички с едни уста и с един ум настояват неуморно за улучшението на обществените си заведения... Те са много благодарни от отца Архимандрита Панарета (Хилендарски) и хвалят се с него. Аз попитах за предившия им черковний настоятел отца поп Константина: къде е и защо е отстранен; и казаха ми, че бил уж в споразумение с униатската в Цариград черква и се стараял да вмъкне в униатство варненската епархия. Мене ми много докривя за това; защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, когото аз познавах отнапред за родолюбив мъж. Той е забравил, види се, святото завещание на свойт отец и благодетел дяда Атанаса, който показа таквоз постоянство в народночерковний въпрос! Дано не е всичко наистина, тъй не ми се ще да верувам!..."
При всичко гореизложеното за отец поп Константин Дъновски, неговото име пак личи и фигурира (ама съкратено!) второ на ред (като Иконом по чин) между подписавшитеакта, направен същата (1868) година от варненското епар-хиално духовенство за поддържане отделно българско девическо училище във Варна.
Първото училище и първият учителски персонал Първото българско училище в град Варна било отворено във „Вароглу махлеси" до „Ченгене пазар", сега площад „Екзарх Йосиф I", в наетата за тая цел къща на Балтаджи Топал Пейко.76, ала от руския архимандрит филарета, според твърденията на живущия негов внук Никола Ив. Ножаров (Николаос Иоану Махеропулос), който е бил и един от първите ученици, макар и за един само месец, и който при извършването на водосвета помагал на вуйка си, като постоянен негов помощник. „На същия ден (12 август)78, който на 28 август (неделя) събрал народа в училището, дето им приказвал едно слово, с което им доказал ползата от учението и нуждата да изнамерят средствата за поддържането на това народно заведение. Събранието се закрило с една песен, изпята за здразието на Н. И. В. Султана и на неговия Варненски наместник Ашир бей.79 На излезване секи от събраните си дал дума да се намери до другата неделя на същото място. И наистина, на другата неделя, 4 септемврий, секи дошел в училището и, без много приказки, секи според силата си, написал една годишна помощ за поддържането на училището, което се турило под настоятелството на г-н Христа Т. Груева, търговец във Варна. За да допълнят помощта си, почтените събрани решили за постоянен приход на училището да се зема по 60 пари на баля, която минува от тоя град.
В „Княжество България" четем: „Тукашните българи отворили за пръв път българско училище в частна къща, което било осветено на 12 август 1860 год, и за учител поставили Конст. Тодоров от Търново. Прибавеният му отпосле, както искаме да вярваме, прякор „Арабаджиев" (Коларов) от една страна няма нищо общо с историята на училището, от друга пък страна зле звучи и не трябва такава една чужда турска дума да фигурира като фирма на училището в IV участък. Първият български учител във Варна беше известен тогава просто като „Константин Тодоров ', а не като „Тодор Арабаджиев". Така или инак, онзи пръв бълг. учител, знайно е, че тогавашните варн. българе го считали за некадърен, та много им било жално за това."
Сега досежно начина, по който било празнувано официално и публично отварянето на първото варненско отделно и собствено българско общинско училище, даваме накратко и конспектно някакси, тук място на една кореспонденция от Варна от 28 юли 1862 година: „В 1861 година варн. българе почнали да построяват свое собствено училище. Постройката окончателно се свърши на юни 1862 година. Останало беше да се освети училището и да минат в него българските ученици, които дотогаз се учиха с притеснение в един дам, без да имат улеснителните средства за преподаването. Ден за освящението се определи 25 юли, когато не минувал никой параход и гражданите имаха време да додат. На 24 същаго стана призоваването с билети. Призоваха Н. Прев. градски управител, сичкиге други царски чиновници, сичките консули, варненският гръцки митрополит Порфирий, който извършил и водосвета със свещениците, Н. Пр. римокатолическият епископ Патре Дамияно, ерменският владишки наместник със старейшините си, сичките странни търговци, лекари, учители и градоначалници. Залепиха се и обявления по главните кафенета на български и гръцки език, за да присъствува в това освещение и който друг от гражданите желае. В тоизи ден зе се и сичката грижа за украшението на училището с венци и кадри на султан Абдул Азис и на починалия султан Абдул Меджит, както и за иконата на българските просветители Св. Кирила и Методия. В горния училищен кът донесоха се повече от сто стола за призованите, няколко седалища, наредиха се красиво взаимно-учителните таблици на Г. Доброплоднаго, прочелото на училището беше украсено с големи червени букви „БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ". Над учителската катедра беше със златни букви написана на една черна таблица от Г. Христа Т. Попов Кирилската азбука твърде краснописно и над нея беше окачен с венец Св. Кирил и Методий, пред които висяше златно кандило запалено и две ламбади с други две златни икони отстрани. В единия ъгъл на катедрата стоеше красива маса, над която беше наложен землен голям глобус и географически големи карти, залепени по стените с друга една дълга черна таблица, върху която беше написано с главни бели букви на четири езици: „Българско училище съзидано със спомо-ществованието и ревността на достопохвапното Варненско българско общество в царуванието на милостивия наш цар Султан Абдул Азис Хан. 1862." Съмна прочее радостливият и добропамятният ден 25 юли, определен за освящението, чието извършване се почна по един часа сутринта в присъствие на призовани и на народ, когото училището не можеше да побере. „Известия на Варненското археологическо дружество", книжка VI, 1914 год. (стр. 28-33)
