4. АТАНАС ГЕОРГИЕВ44 се е родил в с. Голица около 1805 г. Баща му Георги46

Училището захванали да строят на следующата година.

Като се чуло обаче, че се строи в с. Николаевка едно здание, което щяло да бъде и за черква, и за училище, дошла заповед от Варна да не работят майсторите. Атанас Чорбаджи в тоя случай трябвало да отиде в града да се срещне с големците, да им разправи работата и да се изкара зданието. Говорело се,- че в тая работа имало гръцка интрига. Атанас успял да убеди правителството да проводи една комисия, която да отиде на мястото, за да направи оглед на постройката. Така и станало: отишла комисията, видяла какво се стрри и кръстили зданието папазъ-еви (попска къща), защото имало един комин. Комисията си заминала, зданието се почнало пак и се искарало, половината черква, половината училище. Това здание стои днес и е цялото черква. Когато свършили зданието, дядо Атанас вече захванал да работи и пред владиката Порфирий и пред пашата, за да се издействува царски ферман за черквата, та да се освети.

И това желание на Атанаса се изпълнило, ферманът се издал и на 26 октомври 1851 год. бил повикан гръцкият владика във Варна; той осветил черквата в името на Свети Атанасий Александрийски, при стечението на много народ от околните села. На дяда Атанаса дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък, и за такъв повикали свещеника Иван Громов (родом от Беброво).

Селото Николаевка се уредило вече и трябало да успява и да става пример на околните села; обаче на всичко това побъркала Кримската война.

След войната48
„Известия на Варненското археологическо дружество",
кн. IV1911 год. (стр. 11-17)