3. ДО БЛАГОГОВЕЙНИЙ СВЕЩЕНИК ОТЦА ИВ. К. РАДОВ, ИКОНОМ В ГРАД ВАРНА
По времето на черковний ни въпрос, когато от всички наши по-главни градове изпращаха представители в Цариград, тогава градът Варна като беше със слаба българска община, едва ли можеше да поддържа свой представител в Цариград. (На представителите се плащаше ежемесечно по 2-3000 гроша и то с години.) Но намери се от варненските села, именно от с. Хадърджа един за чюдо родолюбив българин-селенин дядо Атанас, който, избран от Варненско, прие да иди за представител на свои разноски в Цариград. Тук, доколкото помня, дядо Атанас стоя 6 години, и тамо си и умря, без да бе честит да дочакареше-нието на въпроса. Нашите тогивашни вестници не знаеха как да се исхвалят пред света с тоя достоуважаван старец; целий български народ произнасяше с възторг неговото име, а днес почти забравен. Моля вас, които сте близо до това село, потрудети се да поизпитате, доколкото ви е възможно, нещо из неговия живот по неговия подвиг в Цариград, за да му направим една кратка поне биографийка, за да не се забравят подобни високозаслуживши наши хора, които безкористно са ратували за доброто на съотечествениците си. Уредник Ил. Блъсков „Памятник", год. I, кн. II, 1895 год. (стр. 192)
