В самия град Варна, центъра на епархията, положението е било по-друго, отколкото в областта. Тук народностното съотношение на християните е било тъкмо обратното и българите са били в малцинство. Масата на християнското население образували гагаузите, които говорели турски и при всичко че не били от гръцки произход, фанатично се гърчеели; обаче това е било вече към и след средата на XIX в. До 40-те години във Варна, както и във Варненско, национални противоречия и изобщо въпрос за националности не е имало. Църковната мантия на Цариградската патриаршия е обгръщала и покривала всички православни, без разлика на език и народ. Българите са имали там, дето проявявали нужда и съзнание, свободно своя език в църква или училище, както е било например, както знаем, в Балчик, гърците - своя гръцки, а гагаузите - турски. Забележително е, че тогава във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският, т.е. езикът на мнозинството - гагаузите. Църковната служба била извършвана на турски, също така както в наши дни, още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и напоследък още във варненското гагаузко село Кестрич апостолът се четял на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, само от двама-трима души гърци. Гръцкият елемент във Варна е бил слаб, по-слаб дори от българския, който също е бил малоброен. Силата на турския език във Варна е била много голяма и преодоляваща. Българите, женени за гагаузки, говорели по домовете си на турски, а разговорът, започнат на гръцки, продължавал и свършвал на турски език.
