На лицевата страна на знамето художникът Симаков изрисувал лика на Иверската Света Богородица, която се пази в манастира на Валдае. А монахините от Иверския манастир в град Самара изработват това знаме.
Случайно ли е това? Нищо подобно, напълно закономерно. Иверия или Грузия в IV век е приела християнството. Грузинската църква е построила много манастири. В Атон - Иверон, в България - Бачковския през 1082 г. и също в Синай - през XI век, Русия в град Самара.
През 1869 г. по заповед на княз Алексей Михайлович била построена часовня при Воскресенската врата в Москва, където са сложили иконата, за да охранява града. Иверската икона се смятала закрилница, пазителка, стояща на стража при вратите на Москва, Тя е символ на Божието благословение и спасение. „И рече Мария: „Величае душата ми Господа и възцарува се духът ми в Бога, спасителя моего, защото пригледа на смирението на рабинята си и ето от нине ще ме ублажават всичките родове." (Евангелие от „Лука", гл. 1, ст. 46-48). Следователно не е случайно, че се изобразява лика на Иверската Света Богородица на бойното знаме на българското опълчение в борбата му за независимост.
Знамето се връчва на подполковник Калитин. Но след сраженията при Стара Загора на 19 юли 1877 г. и убийството му при запазване от пленяване на Самарското знаме, на негово място е назначен грузинският майор Константин Борисович Чилашвили, известен повече като майор Чиляев. В неговата 3-та дружина се намира Самарското знаме. Под негова команда 3-та опълченска дружина се отличава при боевете на Шипка - от 5 до 11 август 1877 г., когато е трябвало да отбиват по 10-14 атаки на турците. Особено на 11 август след обед от 4 часа опълченските редици са оредели. Командирът грузинец Константин Борисович Чилашвили (Чиляев) извикал гръмогласно:
„Братя, неприятелят ни обкръжи от всички страни, следователно път за отстъпление няма. Ще се държим, додето не дойде помощ, а ако не успее да дойде, ний всинца ще положим костите си за освобождението на България." Изведнъж в окопите гръмва песента: „Шуми Марица". Изведнъж отеква „ура" в тила на противника. Генерал Радецки пристига с гръм. Един батальон, качени по двама войници на един казашки кон, пристига точно в последния миг. Тоя батальон спасява шипченската позиция, а с това и войната и свободата на България. Шипка е върхът на епопеята със Самарското знаме и с Иверската Света Богородица.
Друг грузинец е Алекси Николаевич Церетели. Отначало е генерален консул на Русия в Белград, участник в разследванията на турските зверства в България, в мирните преговори с Турция в Сан-Стефано. След войната е генерален консул в Пловдив, участник в съставянето на статус на Източна Румелия.
Александър Константинович Имеретинский (Багратиони) е командващ II дивизия на Дунавската армия като генерал-майор. Участвува във второто освобождаване на Ловеч и в третата атака срещу Плевен.
Павел Сергеевич Лашкарашвили (Лашкарев) - генерал майор, командващ 9-та кавалерийска дивизия, действуваща в авангарда на руската армия в България.
Генерал-лейтенант Цитланадзе - командир на първа бригада в 12-та пехотна дивизия, влизаща в Дунавската армия.
Генерал-лейтенант Манвслишвили (Манвелов) командувал 13-ти армейски корпус. Още няколко грузински генерали, участвуват във войната: генерал-лейтенант Цицишвили, Петър и Иван Багратиони, генерали братя Яшвили, Чавчавадзе, Адроникашвили, Орбелиани, Амилахвари и др. За освобождението на България през 1877/1878 г. са участвували десетки грузински войни, започвайки от корнетите, та чак до генералите в руската армия. Благодарение на опълченците в България и в същото време на грузинските опълченци в Задкавказието и в Мала Азия, то България е освободена, както и югозападните земи на Грузия от турците. След свалянето на княз Батенберг от дворцов преврат на 9 август 1386 г., тогава Русия предлага грузинският княз Николай Давидович Мингрелский, зад чиято кандидатура застават Русия, Турция и Германия. Но тя се отхвърля и българите чрез Стамболов докарват Фердинанд Кобургготски за княз на България, подкрепян от Англия и Австро-Унгария. И оттам, от този момент, политиката на България става антируска, и отива в германска посока и след това се стига до три национални катастрофи през 1913,1918 и 1943/1944 г. с династията на Кобургите.
Ако беше сложен грузински княз, то Иверската Св. Богородица и Антимисът щяха да предопределят друг път на България и щеше да избегне трите национални катастрофи.
