На 12 април 1877 г. руският император АлександърІІ подписва в гр. Кишинев манифест за обявяването на Руско-турската освободителна война.
На 17 април 1877 г. главнокомандващият руската армия, великият княз Николай Николаевич, рожден брат на императора, издава заповед за сформиране на Българското опълчение. На 6 май 1877 г. (стар стил) в околностите на румънския град Плоещ е връчено знаме за опълчението, изработено в руския град Самара на 3-та дружина. На 7 май 1877 г. Българското опълчение полага клетва пред знамето.
Ето каква е историята на Самарското знаме: След обявяването на войната на извънредно заседание на Самарската градска дума на 17 април, неделя 1877 г. по предложение на Петър Алабин решава да връчи на главнокомандващия на южната армия поздравление за успех в това велико дело за Свята Русия. А заедно с това да му поднесе знаме, изработено от град Самара и предназначено за българския народ още през 1876 г. за неговата борба срещу османския поробител. И ако намери за нужно да благоволи да го връчи на българските дружини, когато те бъдат призовани за освобождението на своя народ български. Интересно е, че в същия ден, на 17 април 1877 г., главнокомандващият е обявил със заповед формирането на българското опълчение с командир генерал Столетов.
На следващия ден, 18 април 1877 г., Самарската дума решава да поднесе на Великия княз, главнокомандващия, образа на покровителя на град Самара, ликът на митрополит Алексей на икона. За поднасяне на поздравителния адрес, иконата на Св. митрополит Алексей Московски и знамето, ушито в гр. Самара е избрана делегация от кмета на града Ефтим Кожевников и градския съветник Петър Алабин.
На 21 април 1877 г. в гр. Самара се освещава иконата на Св. Алексей Московски и знамето от митрополит Герасим в катедралната църква. Целият град излиза на религиозна процесия, като занасят знамето до реката, за да го кръстят, така, както Йоан Кръстител е кръстил Исус, когато е слезнал върху него Духът Божий във вид на гълъб. Чрез това освещаване в реката се търси слизането на Духа върху знамето. Отново се връщат в катедралата за освещение вече от Духът Христов. Това е символика за победа на духът Христов над поробителите и угнетителите на славянския български народ.
На 21 април 1877 г. делегацията със знамето тръгва с параход по река Волга до гара Сизрани и оттам за Москва. На 23 април 1877 г. делегацията пристига в Москва. Тя е посрещната от Аксаков, видния представител на славянството. Измолват Московския митрополит Инокентий със знамето да се покрият мощите на Свети Алексей, за да се освети от тях, които се намират в Чудовия манастир в Кремъл. Същевременно искат да се постави ликът с иконата на Св. Алексей в самата ракла, където се държат мощите на светеца, за да се освети също иконата. Тази икона идва от град Самара, а Св. Алексей е покровител на същия град.
Получават разрешение и знамето е изложено в Чудовия манастир при мощите на Св. Алексей, митрополит Московски, в знак на очакване и надежда за възкресение на единоверния, братски български народ и за неговото освобождение.
Самият руски император Александър II, заедно със семейството си, пристига в Чудовия манастир, за да се допре до мощите на Св. Алексей Московски, които са били покрити вече със Самарското знаме. Той се навежда и целува знамето.
Делегацията престоява три дни, докато се направи дръжка за знамето и поставка за съхранение на иконата. Московчани през това време преминават на поклонение пред знамето, изработено в гр. Самара и се покланят на Св. Богородица, изобразена на лицевата страна на знамето.
