23. МАНАСТИРЪТ „ИВЕРОН" („ИВЕР") В СВЕТА ГОРА - АТОН
Атонският полуостров, или Атон, се вдава в Егейско море. Повече от 1000 години се обитава от православните монаси, в по-голямата си част са гърци и славяни. От XI век в хрисовулите на византийските императори се нарича Света гора. След Балканската война, съгласно Букурещкия договор от 28.08.1913 г. Атон се включва в пределите на гръцката държава. Атон има 20 манастира, които са свети, независими, царски, патриаршески и ставропигални, което означава, че кръстът за забиване е изпратен от патриарха в Цариград. През турско време Света гора, (Атон) е била самоувска, Един турски чиновник, наречен „ага" с няколко заптиета е събирал само налога-„харадж", т.е. личен данък, без да се меси в нищо. Имало е случай на намеса в непримиримите крамоли между гръцките манастири и негръцкия Иверон, който е грузински. През 1046 г. император Константин Маномех с хрисовул е забранил влизането на жените, на женски животни и децата, и е наречен Атон - Света гора. Целият полуостров е дълъг около 60 км и широк 5-8 км и близо 300 години е разпределен между 20-те манастира, така че всеки манастир си има своя територия, свой бряг на морето и свое пристанище.
Манастирът „Иверон" е разположен на източния бряг на Карея. Легендата разказва, че Йоан Богослов и майката на Исуса - Мария, след едно посещение на остров Кипър, бурята ги изненадала и корабът спира на един бряг на Атон, Те слезнали на онзи бряг, където на същото място е имало изграден езически храм. Колосалната статуя на Зевс Тракийски се откъртила с трясък и се свлякла по стръмнините в морето. Майката на Исус помолила сина си Исус да й подари това място. Чул се глас от небето: „Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост."
Манастирът „Иверон" е основан през 980 г. от грузинския княз Йоан Турникий, който е бил славен византийски пълководец през X век. По-късно той напуска манастира, за да защитава при император Василий II (976-1025) византийската империя от арабите. Той отново се завръща в Атон, носейки хрисовул от византийския император да се изгради манастир в по-големи размери. Той приема името Св. Йоан Ивер. Ивер значи Грузия. Йоан Ивер умира 1003 г. и делото му се продължава от сина му Ефтимий. Той превежда Библията на грузински.
Църквата е старинна, постлана с мозайки и украсена с художествено изписани икони. Тук се намира една от знаменитите икони на Атон „Св. Богородица Иверска". Църквата е посветена на Успение на Света Богородица на 15 август, стар стил. Тук се пази завещанието, плащеницата, Евангелието и жезъла на цариградския патриарх Григорий V, обесен от турците във връзка с разкритията за подготовката на гръцкото въстание през 1821 г. на връх Великден. Ще говорим по-късно за него във връзка с историята на Антиминса.
Манастирите в Атон се плячкосвани и разрушавани многократно. През 1044 г. арабите го опустошават. През 1275 г. наемниците на Михаил VIII Палеолог, бивши кръстоносци, обсаждат Атон, за да сломят съпротивата на монасите, които се противопоставят на уния с папата. А преди това Михаил VIII Палеолог, византийски император, през 1201 г. отвоювал Цариград от латинците, не ги прогонва, а ги задържа при себе си като наемници. Така, на 10 октомври 1275 г. обградили кулата на Зограф - българския манастир и с дърва, натрупани до върха, я запалили и към 20 монаси били изпепелени, заедно с безценни исторически реликви, свидетелства за миналото на българския народ.
През 1308 и 1311 г. Атон станал отново плячка на наемниците на византийския император Андроник II Палеолог. По-късно, до 1324 г. турски пирати са го плячкосвали.
