Българите участват масово в Заверата, воюващи за свободата и за вярата на християнските народи срещу турците. В първоначалния план, подготовката на българите се поема от Ватикоти, офицер, грък на руска служба, който по времето на руско-турската война от 1806-1812 г. командва отряд от няколко хиляди български доброволци. Но преждевременната му смърт през 1819 г. прекъснала връзките на филики етерия с българите.
Марко Боцар се издига над всички воеводи чрез безстрашие и безкористие. След като е обявено въстанието в Мисолунги, отрядът му на 6.1.1823 г. отбива турските войски. На 20.VIII.1823 г. при Карпинизи в нощна атака той атакува турските войски и те биват разбити, но той е убит.
Хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия. Отличил се при сраженията при Дервенаки, бива произведен в чин генерал.
Хаджи Стефчо от Охрид, началник на българската пехота. В сраженията от 1827 г. бил произведен в чин генерал.
Хаджи Михаил от Копривщица, предвожда българска конница.
Хаджи Петър - Моралията от гр. Сливен, началник на българска конница с победи при Тесалия и Епир.
Колокотрони - спасителят на Гърция е от славянски произход, от село Вишегоре - Костурско.
Ангел Гацо от Водненско, стига до чин генерал, воюва в Западна Гърция.
Атанас Българин - хилядник, пръв, който се промъква в крепостта Неокастрон.
Кара Георги Българин - генерал.
Хаджи Стефан Одрин - генерал. Десетки са хилядниците, предвождали отряди, а хиляди са българските доброволци, проляли кръвта си за „вяра и народност". Гърция е освободена и след това идва голямото разочарование на българите, сражаващи се в гръцкото въстание. Българите още нямат съзнание, народно самосъзнание, че са българи, а се бият като християни, че ще бъдат свободни от турците. Дори образовани българи като Васил Априлов, Атанас Богориди, Никола Пиколо, участващи дейно като етеристи и защитници на Заверата, но не са се изтъквали, че са българи, поради това, че са гръцко образовани и пишат само на гръцки. Ето защо много юнаци, паднали за свободата на Гърция се споменават имената им, като не се споменава почти нищо и никъде българския им произход, а се споменава само гръцкото им име. Съзнателно се потулва българското участие, като се променят имената им, а те нямат още съзнанието, че са българи, защото са ходили на гръцка черква и онези, които са ходили на училище са писали само на гръцки.
Гърците, за да отклонят удара на турската войска от Пелопонес, клеветят българите, че са участници в Заверата. И тогава турците вместо да нападат гърците, които са въстанали, нападат с огън и меч български села. Самото въстание е било така устроено, че да се освободи Гърция чрез погрома над другите християнски народи в Турция, главно българите. Отначало всички са вярвали, че след като се освободят от турците, ще настане братско равенство между двата народа. Българските дружини се сражавали срещу турците, а възкръсва само Гърция. Отначало всички в битките са били братя, а после се издават закони и се разделят на гърци и чужденци в освободена Гърция.
След убийството на патриарх Григорий V в Цариград, турското правителство изпраща няколко паши по цяла България да приберат оръжието, което имали право да носят, за да се защитават от разбойници. Тръгва предателството и първите българи по градовете се бесят. А всички сподвижници на етерията са били обесени. А мнозина са самоубиват като се отравят, защото онези, които са осъждани на смърт им се конфискува имотът. И да остават имот, къща на децата си, те са се тровили доброволно. Така България е била в обсадно положение цели 7 години. А освен това гръцките владици предупреждават Портата, че ако искат да не въстават българите, трябва да им се назначават гръцки владици. Последиците от Заверата са злокобни за българите. Но се появява просветление, че действително има християни, но между тях има разни народи „миллети" - българи, сърби. И че всеки народ трябва да се освободи. А за да се освободи, той трябва да се определи. А за да се самоопредели, той трябва да се съзнава като народ с четмо и писмо, училища, образование. Изведнъж се вижда, че гърците се освобождават, благодарение на елинизма, макар че са се възползвали от българи, арнаути, сърби. Елинизмът, загнезден в образованите българи започва да увяхва. Започва Възраждането на българския народ. През 1824 г. излиза от печат първата българска училищна книга „Рибния буквар" на Петър Берон. Той поставя изрисувана риба на корицата, знак на първите християни, обозначаващ възкръсването от мъртвите, така че един народ трябва да възкръсне чрез четмо и писмо. Един единствен духовник остава жив, запазил Антиминса и той го предава на 10 април 1854 г. на младия Константин Дъновски за залог, че Бог е съизволил към най-многострадалното племе, славянско племе, че трябва да правят моления, че чрез силата на Светия Дух да станат едно тяло и един дух и да възкръснат като народ, след като Турция „ке падне". И оттук започва българското Възраждане чрез Светия Дух, който го задвижва и възражда от пепелищата на историята и забравата
