I. Първото необходимо условие е да се познава, да е разучено и запаметено цялото изложение, което е представено в „Антиминсът и Бялото Братство", в неговите I, II и III част. Иначе е невъзможно и всичко е безполезно, дори е и вредно и опасно, защото се застава пред Бялата магия на Бялото Братство, чиято глава е Христос, Духът Христов.
II. Когато се устройва Господнята вечеря, на масата се поставят даровете: хляб, вино, чаши, плодове. Да няма продукти от животински произход, защото е безкръвно жертвоприношение. Антиминсът, който е в рамка със стъкло, да бъде поставен на масата.
III. Онези, които седят на масата, да ядат Господнята вечеря, трябва всички до един да са запознати с това изложение, за да го изповядват в думи и дела. Онези, които не познават и не знаят, да не присъствуват на вечерята.
IV. Домакинът на дома, който предоставя стая за Господнята вечеря, трябва да ръководи самото провеждане, като следи да се води по строго определения ред, който предоставяме.
V. Домакинът трябва да възвести, че Господнята вечеря е тайна вечеря, на която се установява Тайнството Евхаристия. След това прочита от II част, глава 1, пасажите - отгоре надолу (1, 2, 3, 4, 5, 6, 7).
VI. Домакинът посочва Антиминса, поставен на масата до хляба и виното с чашите и разяснява както е Антиминсът, като прочита от II част, глава 2 пасажите от т. 1 до т. 14, включително.
VII. Домакинът разяснява, че Господнята вечеря на Новият завет е връзката между юдейската пасха с пасхалния агнец с приложеното безкръвно жертвоприношение на масата в даровете - хляб и вино, и преминаване към Оповестяване, че Синът Божий се предоставя на Свещената трапеза като Агнец Божий.
След това се прочитат стихове от книгата Господня: Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 26 - 30; Евангелие от Марка, гл. 14, ст. 22 - 26; Евангелие от Лука, гл. 22, ст. 14 - 20; Евангелие от Йоана, гл. 13, ст. 1 - 29; I послание към коринтяни, гл. 11, ст. 23 -32; Римляни, гл. 5, ст. 15; Евангелие от Иоанна, гл. 6, ст. 47 - 51, 53 - 59, 61; Деяния, гл. 2, ст. 42 - 47.
VIII. Домакинът разяснява, посочвайки Антиминса, който е в стъклена рамка на масата, който преди това е бил закачен на стената в молитвената му стаичка и след това е свален за Евхаристията. Разяснява, че Антиминсът тук е Вместотрапеза, изправя рамката с Антиминса и всеки го оглежда. След това се чете от II част, гл. 11, отначало пасажите, както точките 1, 2, 3 до края. След това се преломява хляба и се дава парче на всекиго, като се остава едно за Святия Дух, който трябва да слезе върху даровете. Всички ядат от хляба.
IX. Домакинът след това налива от виното в чашите и повдига своята чаша. Другите също я повдигат. Домакинът посочва хляба и казва: „Този хляб трябва да се претвори в Божествения хляб, затова умоляваме Святият дух да слезе и да го освети. За да бъдем съпричастни чрез Негов Божествения хляб на живота вечен." Изпива се чашата. „Благодарим Ти, Господи Исусе Христе, за живия хляб на Словото Господне и за животворящия Дух на живота, с който си ни удостоил." Всички са станали прави.
X. Домакинът говори за Божият Агнец, за символиката на неговото тяло и кръв, за претворяването му в Божествено Слово и силата на Духа в това Слово. Чете се от част II, гл. 12 (цялата глава).
XI. Домакинът съобщава, че чрез Евхаристията и Антиминса ние търсим общение със Святия Дух и чрез него призоваваме Святия Дух и благодатта на Христовия Дух, за да ни обедини в Едно тяло в Един Дух и за Едно небесно царство. „А Утешителят, Дух Святий, когото Отец ще ви проводи в мое име, той ще ви научи всичко и ще ви напомни всичко що ви съм рекъл." (Евангелие от Иоанна, гл. 14, ст. 26). „Да бъдат всички Едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, да бъдат и те в Нас Едно, за да повярва светът, че ти си ме проводил." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 21). „Аз в тях и те в Мене, да бъдат съвършени в Едно и да разбере светът, че Ти си Ме проводил и възлюбил си ги, както си възлюбил Мене." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 23). „Но нам е Един Бог Отец, от когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез него." (I коринтяни, гл. 8, ст. 6). „Така и ние, многото, Едно тяло сме в Христа, а всякой от нас сме удове един на друг." (Римляните, гл. 12, ст. 5). „За то, ако е някой в Христа, той е създание Ново." (II коринтяни, гл. 5, ст. 17). „Едно тяло и един Дух." (Ефесяни, гл. 4, ст. 4). „Защото Царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир, и радост в Духа Святаго." (Римляните, гл. 14, ст. 17).
XII. Духът Святий, когото Отец ще ни проводи, е Духът на Обещанието. Той е вложен в Небесната дъга от Отца на Светлините. Христос „е сияние на неговата Слава и образ на Неговото Същество и държи всичко със Словото на своята сила." (Евреите, гл. 1, ст. 3). Идването на Вожда на Спасението, Православният Вожд се явява чрез слизането на Божествения Дух върху Всемировия Учител Беинса Дуно, облякъл се в кръв и плът, носейки светското име Петър Дънов. Това става на 7 март 1897 г. и Той е вече Учител на Слънчевата система. Това е XIX век. Според Учителя Дънов всяка една глава от Откровението на Иоанна отговаря на съответния век. 19 глава отговаря на 19 век. Там е написано за идването на Вожда на Спасението. „И видях небето отворено и ето кон бял и онзи, който седеше на него наричаше се Верен и Истинен и с правда съди и войнствува. (Откровение, гл. 19, ст. 11). „И облечен беше с дреха, обагрена в кръв и даваше се името му Слово Божие." (Откровение, гл. 19, ст. 13). През 1912 г. в Учителя Петър Дънов влиза Христовият Дух -'той вече е Миров Учител на Битието и Небитието, на Земята и на Небето. „И на дрехата си и на бедрото си имаше написано името: „Цар на царете и Господ на господарите." (Откровение, гл. 19, ст. 16). На 14 юли 1922 в Чамкория - Рила, 11 часа, понеделник, върху Учителя Петър Дънов слиза Господният Дух. Той става Всемиров Учител на Вселената. В Него е Божествената троица: от Божественият Дух, от Христовия Дух и от Господния Дух. Той е всьо и все на земята и на небето, и на цялата Вселена.
XIII. Всемировият Учител на Вселената дава Словото на Бога за идното човечество от VI раса чрез Божествения Дух, чрез Христовия Дух и чрез Господния Дух. „Освети ги чрез Твоята Истина. Твоето Слово е Истина." (Евангелие от Иоанна, гл. 17, ст. 17). „Глава на Твоето Слово е Истината." (Псалом 119, ст. 160). „Вразуми Ме според Словото си." „Избави Ме според Словото си." (Псалом 119, ст. 169, 170). „Твоето Слово е Светилник на нозете ми и Виделина на пътеката ми." (Псалом 119, ст. 105). „Явлението на Твоето Слово просвещава." (Псалом 119, ст. 130). „Във век Господи, Твоето Слово е утвърдено на небето." (Псалом 119, ст. 89). Всемировият Учител Беинса Дуно се изяви в Дух, Слово и Истина. Всемировият Учител Беинса Дуно се проявява в: Светът на Любовта - чрез Светлината на Словото си между человеците, крачещи по земята в Дух и Истина. Светът на Мъдростта - чрез Виделината на Словото си - в умовете на человеците. Светът на Истината - чрез Славата на Словото си в душите человечески.
XIV. Според думите на Учителя Дънов, ученикът след като работи с „Антиминсът" трябва да го покрие с бяло платно да не се вижда от други посетители земни и небесни. Ако е в неговата молитвена стаичка и никой не влиза в нея може да е открит „Антиминсът". Но задължително да бъде в рамка със стъкло, за да бъде приносим за работа. Амин. София, 11.10.1999 г. Вергилий Кръстев
