Братството е на Рила и лагера е устроен, братския живот продължава така както е от години. Един преди обед идва Любомир Лулчев при Учителя и казва: „Учителю, идва голяма буря, която ще завлече целият лагер и ще бъде пагубна за Братството. Затова трябва веднага всички да слезнем в града". Учителят го гледа строго и му казва: „Аз няма да сляза!" Лулчев се обижда, обръща се и си тръгва. Взима със себе си Невена Неделчева и Елена Андреева. Тримата най-демонстративно напускат лагера. Учителят наблюдава, след това се разгневява и казва много строги думи. За Елена казва: „Тя няма защо да дохожда повече тук!" И наистина Учителят престана да я приема. За наказание тя отиде да учителствува 4 години -1931-1936 г. в едно далечно село Макоцево.
След като си заминаха тримата наистина времето се развали, дойде буря, цяла нощ буча и фуча, скъса много въжета на палатки. На сутринта Методи Константинов отиде при Учителя и Му докладва пораженията на бурята. Казва Му: „Учителю, ако бурята продължава, ще отнесе всички палатки." Учителят излиза от палатката си, заобикаля я, вдига ръка, прави едно движение и изрича някаква дума и изведнъж бурята утихва и все едно, че не е била. След малко облаците се разнасят и пеква хубаво рилско слънце. Братският живот продължава. На следващият ден Методи пита: „Учителю, защо вчера не спряхте бурята?" „Първо тези сили трябваше да изтекат, които предизвикаха бурята и второ, това е пример за изпитание на учениците. Друг път такъв пример няма да имате".
И наистина този пример остана единствен. Обозначихме го като „Непослушанието".
