15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА
Едно Откровение в солунската черква „Св. Димитър Солунски (Кассъма Джамиси), дадено на Отца Константина Дъновски през юношеството му в гр. Солун на 10 април 1854 г.
1*. Настоящото откровение е публикувано от Константин Дъновски в една малка книжка през 1905 г. по препоръка на сина му Учителя Петър Дънов, тъй като предните копия са потънали вдън земя. Едно копие е дал на Св. синод, едно копие на княз Батенберг, трето - на архимандрит Вениамин, на руския броненосец Ростислав, дошъл на гостуване във пристанището на гр. Варна. Всички тези преписи са извършвани на ръка. Отпечатването им е станало през 1905 г., като един екземпляр по някаква случайност е запазен в Народната библиотека, на времето „Васил Коларов" (сега „Св. Св. Кирил и Методий"), със сигнатура 1834/960, 227179. От тази книжка едно предишно поколение преди век бе извадило на фотокопие „Откровението", от тази малка книжка. Работено е от тези фотокопия.
2*. Срещата на юношата Константин Дъновски със стареца свещеник се осъществява на 10 април 1854 г. на Велики петък срещу Великден, деня, в който е разпнат Исус Христос. Той тогава е на 24 години. На 17 години отива в с. Хадърджа като учител през 1847 г., а когато е на 21 години се открива църквата в с. Хадърджа - през 1851 г., в което село той учителствува. Същевременно участвува в богослужението като певец, понеже е имал хубав глас и е изучил добре църковното песнопение. Това не го задоволило и на 24 години тръгва с трима свои другари за Света гора, за да става там монах и да се посвети на служба Богу.
Качват се на парахода от Цариград, но претърпяват корабокрушение в Мраморно море. Пътувайки на едно малко корабче, появила се буря и насреща им налетяла военна гемия, тласкана от силен вятър. Параходчето се опитало да се отклони, но военната гемия го удря с носа и го пробива. Започнало да потъва заедно с пътниците. По това време покрай потъващото параходче се спуснала сянката на непознат калугер, явява се на Константин, и казва: „Не бой се, никой от вас няма да загине." Параходчето продължавало да потъва, но военната гемия спуснала лодка и ги прибрали. После ги стоварили на Солунското пристанище. Тримата другари били спасени, но някои от другите пасажери са се удавили. Вероятно помощта е била само за тримата пътници. Тогава тримата решили да отидат в черквата „Св. Димитър Солунски" да се помолят на гроба на Великомученика Димитрий и да благодарят за спасението си. Там се срещат с един монах и срещата му с него впоследствие определя неговият път.
3*. Срещата на Константин Дъновски със стареца свещеник и проведения разговор доказват, че този старец е бившият митрополит на град Варна Йосиф Серски от 1838-1847 г. Той е българин от Македония. А преди това е бил Месемврийски владика Йосиф, като е осветил на 6 август 1820 г. единствения останал Антиминс от тези 153 броя, отпечатани през 1747 г. в Солун. По това време е съществувала Месемврийска митрополия, която обхващала Провадия с всички села, като се почне от Девня, Провадийската околия и Камчийските планини. Тези места били подведомствени на Месемврийския владика. Тук владика е бил Йосиф Серски от 1820 до 1838 г., българин от Серес, Македония.
От 1838 г. е назначен за Варненски митрополит (1838-1847). До това време не е ставало и дума по въпросът за националните различия между българи и гърци. Според свидетелството на учителя Райчо Илиев Блъсков, затова той не е криел своята принадлежност, че е българин и е изразявал открито своите чувства към българите. Той е говорил български език, а е употребявал и македонско наречие, когато е трябвало да говори със своя баща, който го е придружавал и който е бил към 100 годишен. Така че по това време Йосиф е към 80 години и ако пресметнем, че това е към 1840 г., то през 1820 г. е бил на 60 години, възраст, достойна за архиерей. Така че, когато освещава Антиминса през 1820 г. е към 60 годишен.
Като Варненски митрополит той е съдейстувал за откриването на няколко църкви в областта. Подпомагал е просветата и където може е черкувал на български език. Особено е съдействувал в Балчик за откриване на българско училище и църква, която по-късно е закрита. Но той бил сменен и изпратен в Света гора и оттам е странствувал. На негово място във Варна идва гръцкият владика Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил владика в гр. Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език. Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги.
Същото прави и Месемврийският владика Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква. Използуват гагаузките първенци, които отписват децата си от училище. Гагаузите са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило. Гърците са ги използували умело срещу българите.
4*. Най-интересното е, че след кратък разговор със стареца свещеник, лицето на свещеника се променило, погледа станал особен, движението на тялото също, и се появил огнен пламък над главата му, и почнал да говори. Святият Дух във вид на пламък слиза върху него и започва да говори на младия Константин Дъновски, което е Откровение на Святия Дух: „Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими говориха святите человеци Божии." (II послание на апостол Петър, гл. 1, ст. 22). И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея Духа на всяка плът и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат." (Деяния, гл. 2, ст. 17). Точно това тук се сбъдва, пророчество чрез стареца, движен от Святия Дух, и видение на юношата Константин Дъновски. И тази среща се осъществява на Велика събота, денят, когато Исус възкръсва чрез Святия Дух.
5*. Святият Дух, чрез стареца, в името на Господа Вседържителя го съветва да се върне там, откъдето е дошел, там на онова място, където го е определил Божият промисъл, защото мястото, откъдето е дошъл ще бъде прагът на чудни световни промени и очите му ще видят всичко това. А кое е това място? Това е Хадърджа и Варненско, това е мястото, откъдето Йосиф през 1820 г. освещава Антиминса и започва Възраждането на българите - с този Антиминс, в този край. Защото спасението на душата не зависи от мястото, но от начина на вярата в Исуса Христа. „Като получавате следствие на вярата си спасение на душите си." (I послание на апостол Петър, гл. 1, ст, 9).
Младият юноша се съгласява да не е противен на волята на Бога, но стареца изисква от него истинска вяра, служба с молитва и да положи душата си за Евангелието. Защото в този ден всички адови сили са се повдигнали да стъпчат православието и славянството. Константин се съгласява. Тогава старецът вдига ръце и го благославя.
6*. Тогава старецът изважда от пазвата си вързоп, увит с бяла кърпа, поставя го на камъните пред олтаря, развива го, целува го и му показва Антиминса, като прави кръстно знамение над Константин. И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г.
7*. На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол. Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския манастир, йеромонах Теофаний. След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии.
Единият мъж е бил Свети Мина от Атина. Свети Мина Атинянин е бил военноначалник при император Максимиан Херкул на Западната Римска империя (300 год)., изпратен в Александрия да усмири вълнения в града и да отвърне християните от тяхната вяра. Но той също вярвал в Христа и имал целебна сила да лекува болни. Християните, чрез неговата проповед и извършени чудеса от него, се увеличавали. Импера-, орът изпратил Ермоген да изкорени християнството. Хванали Мина, измъчвали го, но той отново бил изцелен от Христа Тогава Ермоген видял два ангела във видение да слагат нетленен венец върху главата на Мина. Ермоген също приел Христа и двамата проповядвали. Императорът, след като научил всичко, сам дошъл в Александрия и посякъл двамата с меч и телата им били хвърлени в морето.
Другият мъж е бил Св. Димитър Мученик Солунски - за него ще говорим по-късно и то много подробно.
Третият мъж е бил също светия, но името му било утаено, то е било скрито.
8*. Девойката в бяла светлина и с дрехи от слънце разказала за греховете на християните преди 303 години, т.е, през 1443/1444 г. Божият гняв се излял върху християните при Варненската битка, поради това, че престъпили клетвата си при сключения мир с турците. Те били победени и с това робството продължило, и Константинопол паднал по-късно в турски ръце. Клетвопрестъплението пред Библията не се изличава.
9*. Поради ходатайството на Дева Мария, както и на християните мъченици Свети Димитър и Свети Мина, че до свършването на числото 153, писаните риби в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати дните на турското царство. Последният Антиминс е осветен през 1820 г. от архиерей Йосиф. През 1821 г. е гръцкото въстание, а този Антиминс е предаден през 1854 г. И това е последният Антиминс, с него се свършва числото от 153 направени жертвеници, т.е. Антиминси. С него започва Възраждането на българите във Варненско и с него дочакват освобождението на България през 1877/1878 г. А и, като се прибави към 1746 г. + 153 = 1899 г. - това е годината, когато Учителят Дънов свиква за първи път своите ученици на събор на духовната верига във Варна.
А защо 153 риби? След възкресението на Исус, Той нарежда Петър да хвърли мрежата от негово име, тя е пълна с риби - 153 броя. (Евангелие от Иоанна, гл. 21, ст. 11). Рибата е символ на първите християни, защото риба на гръцки е „ихтиос" и това се първите думи на акростиха: „Исуса Христа, Божий Син, Спасител." Духът е този, който движи. Ето какво казва Учителят Дънов за числото 153: „Сега да се върнем на числото 153. Единицата в това число е великият принцип, който действува в света. Ако ти имаш светъл ум, с който да разбираш законите и тайните на природата, то е все едно, че имаш едно съкровище. Числото пет е съкровището, то е майката, която съхранява нещата. Числото пет не спада към Божествения свят, а петицата е от света на онези велики души, които са разбрали Божествения закон. Няма дума в съвременния език, с която да се изрази значението на това число, което твори, но не съгражда. Тройката спада към човешкия свят. Ние сме деца на единицата. Като се съберат числата 3, 5 и 1, получаваме числото 9. Един завършен резултат, един Божествен цикъл. Божествен резултат, от който един резумен човек може да благува. Ти можеш да намериш щастието си в числото девет. Единственото щастливо число, според мен е числото девет." (Из неделните беседи, държани от Учителя Дънов на 13 май 1934 г., неделя, 10 часа сутринта, Изгрев, София).
Така че с хващането на 153 риби завършва един цикъл, този на Старият завет и започва нов цикъл, на Новия завет, който се движи от Святия Дух, изпратен от Исус Христос, Син Божий, Спасителят. В едно предание се говори, че Давид е написал Псалтиря и че след неговата смърт, синът му Соломон е хвърлил мрежа в морето и е извадил псалтир с 153 псалма. (Псалмите в Библията са 150). Както псалтирът с псалмите е изпълнил целия свят, така и Новият завет ще изпълни целия свят.
Ще се възстанови ново християнско царство с православен вожд. И като се съберат 153 риби 4- 1746 = 1899, когато Православният Вожд, Учителят Петър Дънов, в Когото е слезнал Божественият Дух на 7.ІІІ.1897 г. е вече създал първата синархическа верига на Бялото Братство.
10*. Духът Святий чрез девойката с дрехи, блестящи като слънце, съобщава волята на Бога, християните да се обърнат с молитви и покаяние към него. И да се направят 153 безкръвни жертвеници (антиминси), с които да може на всяко място да се принася безкръвна жертва, да се прави Евхаристия е името на Исуса Христа, синът Божий. С тези жертвеници, Антиминси ще се осъществява безкръвно жертвоприношение за прощение греховете на християните, за мирът между тях и за съединението на християните в една вяра. След това чрез евхаристията, посредством Антиминса да искат прошка, после помощ и сила от Святия Дух. Да искат, да просят, за да дойде Святия Дух върху тях, за да може да се извърши чрез Святият Дух единението и обединението между тях. И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий. Това е Духът на пророчеството.
След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата.
11*. ОтецТеофаний от Иверския манастир от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим. Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г. След това отива и се среща с патриарха Паисий (1744-1748) и (1751-1752) и са приели за добър знак рибите, като символ на името Исус Христос, Божий син, Спасител и тогава напечатват 153 Антиминса (Божествени жертвеници), И първата служба за тези Антиминси станала на Великата събота. Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз? И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен. Денем ги покриваше с облак, за да ги пази от слънцето, нощем ги водеше с огнен стълб по пътя Господен, а сутрин Господ отваряше небесните врати и манна, небесен хляб, слизаше от небето на земята, та я събираха, за да се нахранят.
„И когато се дигаше ковчегът на път, Мойсей говореше: „Стани, Господи, и да се разпръснат враговете ти и да бягат от лицето Ти онези, които Те ненавиждат." А когато се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при тмите на Израилевите тисящи."
Теофаний е пътувал 12 години и разнасял Антиминсите и е посвещавал служителите на Бога във волята на Святия Дух за освобождението на християните от агарянско иго. Завърнал се в Света гора и там починал.
12*. Следовниците на Святия Дух си предавали Антиминсите на своите последователи и продължавали да се молят, да извършват Евхаристията с тях. Така се подготвят с годините и идва 1820-1821 г., когато се вдигат гърците на въстание, подпомогнати от българите. Пострадали са много архиереи, като патриарх Григорий бил обесен, предал себе си като пасхален агнец за възкресението на християните и освобождението им. Така се сбъдва пророчеството за петдесятницата плюс възрастта Христова и гърците се освобождават чрез своето въстание и получават независимостта си след Руско-турската война от 1828/1829 г. чрез Одринския мир през 1829 г. И така: 1746+50+33 = 1829 година!
13*. Единствен, останал по чудо, опазен от Бога, за да се изпълни обещанието на Бога към християнските народи, е Йосиф Серски, който, осветен и осенен от Святия Дух предава единствения останал Антиминс от онези 153, извадени през 1747 г. Приема го Константин Дъновски през 1854 г., на 10 април, на Великата събота, когато Святият Дух извършва Възкресението. Сърцето на стария свещеник прелива от ангелско веселие от Святия Дух. „И след това чух като глас голям от много народ на небето, който казваше: „Алилуя. Спасение, и слава, и почест, и сила подобава Господу Богу нашему." (Откровение, гл. 19, ст. 1).
14*. Старият свещеник предава на младия Константин Дъновски Антиминса, който целува ръката му и го скрива в пазвата си. А Святият Дух чрез стария свещеник продължава да му говори и да му дава напътствия. А именно: Антиминсът е Свети престол в името на Светата Троица, която се заключава в името на Отца, Сина и Святаго Духа.
Антиминсът е Образ на страшното жертвоприношение на Исуса като изкупителна жертва, пасхален агнец за греховете на человеците.
Чрез моление и молитви в името на този образ, Антиминсът, ще се представят пред Бога нуждата и надеждите за спасение на християнския, славянския род от агарянското иго.
Божествената Евхаристия ще се извършва на Антиминса, който е същевременно Святи престол.
Чрез Евхаристията, чрез молитвите ще се обединят мислите не само на простосмъртните, но и на ангелите. Ще се обединят земните человеци с небесните человеци чрез Святия Дух, Който като слезе ще извърши най-високото тайнство. Това е Обединение, Съединение чрез Святия Дух на умовете человечески с умовете ангелски, обединение, за да се извърши обещанието на Бога за славянския християнски род. И тогава, каквото се измоли в името на Святия Дух и в името на Духа Христов, то Бог ще съизволи. Защото Духът Христов е посредник между человеците и Бога. Той обединява земята и небето чрез съединение на вярата на всички земни и небесни человеци.
Затова трябва да стават молитви и моление, за да може чрез Евхаристията и с призоваване на Святия Дух да слезе и с негова помощ да се съединят в едно, человеците и ангелските умове в едно, в едно тяло и един Дух. Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца.
15*. Чрез Обединението, посредством Христовия Дух, това славянско племе, българите, ще възкръснат и ще видят колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие и в единомислие. Но това става само при едно условие, да бъдат в един и същ Дух. Защото благословението на Бога се излива чрез един и същ Дух, Духът на благодатта, който е Христовият Дух.
16*. Това Откровение на Святия Дух, чрез стария свещеник в присъствието на младия Константин Дъновски, се извършва в църквата „Св. Димитър Солунски" в самия град Солун през 1854 г. За Святият Дух това е злочест град, макар че е отечество на славянските просветители Кирил и Методий. А те слизат на земята, за да прокарат пътя на Святия Дух между небето и племето Славянско, давайки му Словото на Бога да се изписва чрез славянски писмена. Този град не може да стане втори славянски Ерусалим, защото враговете на славянството чрез Берлинския конгрес (1879 г.) отрязаха тези земи и разделиха България надве, за да не може Великият Учител в лицето на Петър Дънов да извърши Обединението на Славянството чрез Словото, което той предаваше на български език.
17*. Даровете на приношението Богу се слагали върху Антиминса, за да се извърши Евхаристията. Тези дарове са приготвени от славянството и ще изпълнят своето предопределение. А обещанието на Бога за освобождението на славянството ще се извърши чрез Белия Цар. А Белият цар е руският император Александър II, който е представител на Бялото Братство и е изпратен от Бога да освободи руския народ от крепостничеството, затова той за тях е цар Освободител. Той е изпратен да освободи България и затова е Цар-Освободител на България. Той трябваше да освободи и обедини цялото християнство - но не успя, понеже му попречиха враговете на рода славянски.
И часът от Обещанието от Святия Дух се изпълни, защото като съберем 50 (петдесятница) + 33 - възрастта Христова = 83. Като се прибави и годината на станалото обединение 1746 г. ще стане 1829 (1746 +83 = 1829). А това е годината на признаването на независимостта на Гърция от турците. А другото пророчество „Турция ще падне" - също се сбъдва, защото сбора на буквите дават 1876 г., когато на Цариградската конференция след потушаването на Априлското въстание Великите сйли дадоха ултиматум на Турция да даде автономия и да освободи българите. Това стана на следващата година с отваряне на Руско-турската война от 1877/1878 г. и подписването на Сан-Стефанския мирен договор. А 1876 +33 (Христовата възраст) дава 1909 г., а на 22,IX.1908 г. България получава официално от Турция своята независимост.
18*. А след това ще се яви или роди Православен Вожд. Този православен вожд се ражда през 1864 г., а това е Петър Дънов. А това е годината 1864, когато Великият Учител слиза в плът в лицето на Петър Дънов. България, приела християнството през 864 г., а след 1000 години слиза Великият Учител, който е Духът Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената.
След това слиза Божественият Дух върху него на 7.III.1897 г. и това Обещание се изпълва, това е третата петдесятница от излизането на Антиминса. 1747 + Зх 50 = 1747 + 150 = 1897 г.
Белият цар Александър II наистина влиза в България и спечелва войната от 1877/1878 г. благодарение на това, че Господ Саваот отвори вратата на църквата „Света София", А църквата „Света София" е в Средец, в Сердика, или в днешна София. А той влиза в нея, защото като съберем 2 х 50 = 100 + 1746 = 1846 плюс възрастта Христова от 33 = 1879 г. Руските освободителни войски стоят 9 месеца след Берлинския конгрес от 1879 г., който разпокъсва България на две и осакатява нейните граници.
Сердика по времето на император Константин I Велики (306 - 337 г.) е предпочитан от него град, заради местоположението си и топлите минерални извори. Изградена е малка черква „Св. София" към IV век. А през 343 г. е свикан черковен събор в Сердика. През 809 г. хан Крум я присъединява към Българската държава с име Средец. Църквата „Света София" е надстроена в VI век, а турците я превръщат в джамия през XVI век. И на 4 януари 1878 г. руските войски под командването на генерал Гурко влизат и освобождават град София. Освободена е и бившата черква „Света София", превърната в джамия. Така че и това обещание се сбъдва.
И още едно предсказание се сбъдва. „След като изтекат времената от числото на евангелиетотрижд по ид (14). Товае4хЗх 14 = 168. Като се прибавят към 1746 (1746 + 168) става 1914 г. През 1912 г. е Балканската война, чрез която България трябва да освободи българските територии от Турция. Но идва Междусъюзническата война и България загубва всичко, по вина на Фердинанд. През 1914 г. започва I световна война, която завършва през 1918 г. България преминава през втора национална катастрофа. Но турската империя се разрушава окончателно.
19*. Небесният глас, който иде от небето като мълния, ще се разнесе по всичкия свят: „Се победи ест лев, иже сий от колена Юдова, корен Давидов." Лъвът, който е от племето Юдово на Израиля, което е корен Давидов, е Исус Христос, който победи и смъртта, и света, и враговете адови. „И един от старците казва ми: Недей плака; ето превъзмогна Лъвът, който е от племето Юдово, корен Давидов, да разгъне книгата и да развърже седемте нейни печата." (Откровение, гл. 5, ст. 5). А това са седемте Божии духове, които стоят пред престола на Бога като седем огнени светила. А книгата със седемте печата е книгата на Новия Завет със Словото на Исуса Христа.
А Ангелът на Завета Господен - Елохил на 8.Х.1898 г. чрез Учителя Петър Дънов донесе Призванието към българския народ, на семейството славянско. „Аз ида от горе по висше разпореждане на Бога - вашият Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на живота, която слиза от небесното жилище на вечната Виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коленото Юдино ще стане огнище. Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят."
Вождът на Спасението пристигна в този свят. Това бе Великият Учител, Всемировият Учител Беинса Дуно, Който в лицето на Учителя Петър Дънов даде Словото на Бога, за идното человечество от Vl-та раса, което е Третият и последен Завет на Бога към человечеството. Амин.
