Съборните дни в София на Братството бяха обикновено от 19 до 25 август всяка година. Тогава от цяла България идваха ръководителите на Братствата както и приятели от цялата страна. А всички, които бяха долу в града и живееха там, за една седмица се пренасяха горе на Изгрева. Съборните дни протичаха в Дух и Единство. Беше необикновено преживяване, което не се забравя.
След Събора в София братята и сестрите от провинцията вече си заминаваха, трябваше да се сбогуват с Учителя. И ето наближава време за тръгване, за да не се изпусне влака. Брат Димитър Чернев се качва по стъпалата горе при стаята на Учителя и казва: „Учителю, слезте долу, за да се сбогуваме с Вас!" „Слезте долу, при стълбата, аз след малко ще дойде". Една група братя и сестри чакат долу пред стълбата. След малко вратата на долната стая, където е приемната се отваря. Учителят е на входа и поканва приятелите вътре, за да се сбогуват. Брат Чернев и останалите стоят зяпнали и се чудят каква е тази работа. Всички стоят долу на двора при стълбите и Го чакат да слезне по стъпалата както е правил това много пъти. А сега изведнъж се явява отзад и им отваря вратата на приемната. Всички стоят зяпнали нагоре и не видяха Учителя да слиза по стълбите. Той ги приема и казва: „В Дома на Отца Моего много жилища има!" Всички се изреждат, целуват Му ръка и така се сбогуват с Учителя.
Ето ви един пример как Учителят не живее само в едно човешко тяло на земята, а едновременно живее в няколко тела, а може да живее с тези тела в различни страни и между различни народи.
Човек е свързан с цялото Битие. А Учителят управлява това Битие.
