В средата с тънка рамка е оградена най-важната иконографска композиция във вид на квадрат. Над горната рамка е Небесната твърд. Тя представлява облак, а в средата е онзи огнен пламък, който е Бог пояждающ. „Ръката на Господа Йеова падна там върху мене. И видях, и ето подобие като зрак от огън, от зрака на чреслото му и надолу огън и от чреслото му нагоре като зрак на сияние." „И ето славата на Бога Израилева бе там, според видението, което видях на полето." (Иезекил, гл. 8, ст. 1-2, 4).
„После видях и ето в твърдта, която бе над главите на херувимите видеше се над тях като сапфир камък, явление, подобие на престол." (Иезекил, гл. 10, ct. 1). В средата на Славата Господня е написана на иврит думата „Йехова" = Йехова. „Небесата разказват славата Божия. И твърдта възвещава делото на ръцете му. Ден на ден казва Слово и нощ на нощ изявява знание (Псалом 19, ст. 1-2).
