Градът София беше бомбардиран няколко пъти. По-голямата част от населението беше евакуирано. Нашите приятели още стояха по домовете си, четяха молитви и непрекъснато сновяха от града до Изгрева, за да научат някакви новини за развоя на следващите събития. Ще бъде ли унищожена и срутена София на камък върху камък? Това бяха обикновените въпроси, които всеки сам си задаваше. Но за тях никой нямаше отговор. И нямаше от къде да се получи. Обикновено Учителят мълчеше и не отговаряше на тези зададени Му въпроси. Един ден брат Борис Дряновски след една бомбардировка есента на 1943 г. отива при Учителя, разговаря с Него и накрая Го пита: „Учителю, не разбирам какво стана със света? Нали тук на Изгрева, в София и в България се изсипа „рогът на изобилието" чрез Вашето Слово и чрез Вас? Защо над София се изсипва сега цялото това разрушение?" Учителят го поглежда сериозно и казва: „Аз за това предупреждавах българите от 20 години, че това нещо ще им дойде на главите. Провери и пресметни колко хиляди хули се изсипаха по Мой адрес и по Моята глава! Прочети във вестниците колко думи се изрекоха срещу Мен и бяха написани на същия език, чрез който се дава Словото на Бога. Ето тези хули по Мой адрес се превърнаха на бомби и те падат днес върху главите на българите. Има такава поговорка: „С техните камъни по техните глави!" Та сега бомбите гдето падат върху София, това са техните камъни, които падаха върху Моята глава! Бог поругаем не бива!"
Брат Дряновски пита: „Учителю, Бог няма ли заради праведните да защити града?" Учителят се усмихва: „За праведните Бог всичко е промислил. И за доказателство ще ти дам да направиш един опит". Учителят изважда към десетина листчета, които представлявали различни цитати от Псалмите. Казал му: „Ето вземи тези листчета и ще ги поставиш в къщите на различни твои познати и на различни места. Ще си отбележиш местата и след това ще провериш, че къщите, където си поставил тези листчета няма да бъдат засегнати от бомбите като всички къщи наоколо ще бъдат разрушени." Брат Дряновски взел листчетата и ги сложил на избрани места и си отбелязал в тефтерчето. След няколко седмици започнали големите бомбардировки. Дошли онези най-големите разрушения. Брат Дряновски след това минал с тефтерчето и проверил къщите, в които е бил поставил онези листчета, написани от Учителя. Всички къщи наоколо били разрушени, а само тия стърчели. Било страшно за гледане. Още по-страшно е било да се провери всичко това от Дряновски. Изведнъж той вижда силата на Божията закрила, а от друга страна вижда разрушението. Несравнима гледка. Отива при Учителя, който е в Мърчаево, изважда тефтерчето си и Му чете имената на своите познати и адресите на къщите, които са били запазени от бомбите. Учителят го изслушал и му казал: „А пък Аз сега ще ти дам нещо да прочетеш!" Подал му Библията и казал: „Отвори на една произволна страница и прочети каквото ти се падне". Брат Дряновски разтворил Библията и погледа му се спрял на Псалм 127 и започнал да чете: „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите. Ако Господ не опази града, напразно бди стражата!" Учителят го спрял и го запитал: „Убеди ли се и видя ли, че за праведните Господ бди и за тях ще запази града?"
Нито един дом и нито една къща от нашите приятели в София не бе засегната от бомбардировките. А те бяха няколко стотици. Само къщата на банкера Русев беше разрушена още при първата бомба, но този случай бе вече разказан и вие знаете защо му се случи това и защо това бе допуснато.
