Архитектурен план за благоустройството на "Изгрева"
В първите години, когато се устройваше "Изгревът", Учителят бе наредил да се насадят много плодни дръвчета в закупените места и да се направи братска градина. Речено-сторено. Закупиха и ги засадиха. Но "Изгревът" още не беше устроен и на този етап нямаше нито една постройка, а гола поляна, на която приятелите излизаха сутрин за изгрев слънце. После се връщаха в града и за тях това бе един чуден излет. Очертанията на града са били до Перловската река в онези години.
Но какво било учудването, когато следващата неделя приятелите излизат горе и що да видят - плодните дръвчета, които са засадени предната неделя, сега ги няма. Минават, оглеждат и виждат само дупки - някой е откопал и откраднал дръвчетата. Съобщават веднага с възмущение на Учителя новината за сторената кражба. Той се усмихва: "Е, рекох, изкопали са ги и са ги занесли и закопали у тях. Нали пак ще ги закопаят, а няма да ги изядат. За дръвчетата е важно да бъдат закопани. А за ученика е важен урокът. Този урок е следният: Значи тук трябва да има хора, които да живеят". Така, полека-лека се оформи идеята, че трябва да се живее горе на "Изгрева" и да се направи селище там. Приятелите отново закупуват и засаждат дръвчета. От петдесет дръвчета половината отново са извадени и откраднати. Съобщават новината на Учителя. Той казва: "Имаме успех с 50% - половината са извадени, половината са оставени. Те вече знаят, че ние знаем кой ги изважда и вече се срамуват. Затова ще засадим и останалите дупки." Засаждат се нови дръвчета. Селяните вече не ги пипат. Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас.
Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта?" "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал."
"Ами Учителю, какво ще стане с всичко това? - и аз посочих с ръка целия "Изгрев". Учителят продължи: "Ако го построим, ще ни завидят и ще ни го вземат и дори ще ни изгонят оттук. Така ще загубим благоприятните години и няма да можем да си свършим работата. Затова ще му откажем."
Учителят прибра на руло проекта на архитекта и го остави в ъгъла на стаята. Чудих се защо именно с мен Той сподели това? След време, когато посегнаха върху "Изгрева" и го разрушиха, приятелите изпратиха в панелни жилища, а на поляната построиха легация на Съветска Русия, тогава аз си спомних думите на Учителя. Учителят беше прав. Тези сили посегнаха върху "Изгрева", но вече беше много, много късно за тях. Преди тридесет години Учителят си беше свършил работата и бе затворил Школата Си. Той ги изпревари. Те се явиха много по-късно и проведоха своя план, плана на онези сили, които стояха над тях, в тях и които се проявяваха чрез тях. Тези сили си докараха свой собствен архитект. Той им направи архитектурен план и вие можете днес да видите с очите си какво е неговото изкуство. Така че, тези сили първо се проявиха чрез разрушение и след това решиха да обсебят "Изгрева", за да се настанят на него и да живеят вечно на него. Само че те са сбъркали много и имат много здраве от нас, съвременниците на Школата. Защото "Изгревът" беше тогава, когато Великият Учител бе на земята и когато Неговата Школа бе тук, на "Изгрева". Той си замина и закри Школата. Но остави Словото. Тези сили посегнаха и върху Словото и започнаха да го унищожават, да го горят - искаха да го заличат, да няма и помен от него. Но това Слово е живо и те ще разберат какво значи Словото на Бога, което е "Огън Всепояждащ". Ние го знаем, ние го опитахме чрез живота си и го изнасяме чрез нашите опитности. А всеки един от вас ще го провери чрез живота си и ще разбере, че Истината за Школата е една. Това е Истината за пребиваването на Великия Учител и на Бога между българите и славянството.
