Веднъж на един събор на Изгрева няколко от „влиятелните" сестри са се спрели пред салона с Учителя и разговарят. Там са Елена, Паша, Савка и още някои от старите сестри. Савка, която бе по-отворена и непринудена с Учителя Го пита: „Учителю, покажи ни една сестра за пример!" Учителят гледа и мълчи. Сестрите пак настояват, но този път всички. „Учителю, покажи ни една сестра за пример". Те искат пример. Те искат образец, за да се сравняват с нея и да се състезават с нея. А помежду си те бяха много ревниви една към друга. Всяка се стремеше коя да бъде малко, но над останалите. И ето сега всички настояват. И Паша настоява, всички в хор настояват. А те знаят, че трябва да има такъв образец. Учителят ги оглежда, пък посочва с бастуна към едного и казва: „Брат Борис". Те ме виждат, как аз съм в далечината и се занимавам с нещо. Те обаче настояват на своето. „Ама сестра, сестра, Учителю!" Да, те искат сестра, за да се състезават с нея. Учителят пак им казва: „Брат Борис". Но те настояват упорито. „Ама, Учителю, покажете ни сестра!" Учителят вече строго натъртва думите си: „Рекох ви, брат Борис". Всички млъкват и отправят поглед към мен. А брат Борис е с панталони, мъж е и си работи там някаква мъжка работа. Как така брат Борис да е образец на сестра. За тях това бе загадка. За мен бе също. Същият ден Учителят разреши тази загадка като каза: „Братството е състояние на ума, а сестринството е състояние на сърцето. Когато сърцето и ума са се посветили в служба угодна Богу то се идва до истинското Братство, от което започва Новата Култура. А новата Ева я пресъздава." Така бе разрешен този въпрос. Ето имате сестра за пример.
