Завърнахме се в София след опита за комуна в Русе и продължихме следването си. Мария Тодорова беше записала философия, а аз естествени науки. По онова време Мария беше хубавица и то голяма хубавица. Тя беше сериозна, сдържана, с достойнство се движеше и не се даваше никому. Някои се опитваха да се сближат с нея, но тя ги респектираше. Погледне ги и те мигновено се отдалечат от нея. Може да се говори и без думи, само с поглед. След като се завърнахме в София Мария все нещо боледуваше, но не физическо заболяване, а беше в едно душевно униние. По това време ние с Георги Радев бяхме си създали и възприели един начин да поддържаме връзка с природата като ходим всяка седмица по един ден на Витоша. Първата седмица в понеделник, следващата седмица във вторник и така нататък. Но всяка седмица ние отивахме на Витоша - зиме, лете, дъжд, студ. Денят, който сме определили не отстъпвахме от него. Ако бяхме заети в университета отивахме много рано, посрещахме слънцето и успявахме да се върнем. Точно тогава Учителят препоръчва на Мария, за да възстанови здравето си, че ще трябва да се изкачва на Витоша. Казва й: „Има двама братя, които ходят всяка седмица по един ден на Витоша. Отиди с тях." Той я насочи към нас. Тя дойде и ни помоли.да я приемеме и тя започна да идва с нас на Витоша. Така се създаде една връзка между нас тримата. Създаде се приятелство между Жорж и нас двамата, което продължи десетилетия.
Много ни критикуваха за нашата дружба с Мария. Дори и досега, когато сме на почетна възраст. Чудна работа, ще ме критикуват те мене, че от мене по-голям критик има ли? Че ти знаеш ли нещо за мен, имаш ли моето съзнание, имаш ли моят ум, имаш ли моето знание? Как ще ме критикуваш тогава? В Младежкия Клас бяхме около 60 човека братя и сестри. Ние дружехме с Мария, а всички се питаха какво ли търсим още там? Веднъж Учителят среща Мария до чешмата и я спрял. Бил строг и казал: „Аз от вашето приятелство с Борис съм много доволен. Ще се радвам ако има и други такива приятелства в Братството." Ето така Учителят разреши въпроса.
