XIII. В КАКВО СЕ ЗАКЛЮЧАВА РЕДАКЦИЯТА НА ПАША ТЕОДОРОВА НА ОРИГИНАЛНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
17.В следното:
а) Тя променя своеволно заглавията. А едно заглавие се определя от цитирания от Учителя Божествен принцип. В Словото Му има мисъл, има духовни закони, но има и принципи. А какво е принципа? Духът на Словото се облича в принципите и се проявява като духовен окултен закон.
б) Изхвърляне на цели пасажи от Словото насочени към погрешките на учениците посочени от Учителя.
в) Преразказване на беседата или лекцията с нейни думи и с преразказа си променя мисълта на Учителя.
г) Изхвърляне на лични имена и събития отнасящи се до Школата на Учитиля.
д) Заместване на почти всички думи и изречения на Учителя с други изречения нямащи нищо общо с оригиналния текст.
е) Изхвърлят се в самото начало и онези молитви и песни, с които се започва беседата или лекцията.
ж) Изхвърлят се темите, названията на темите, които са четени преди беседата и които са били зададени от Учителя предния път на класа.
з) Променя финала на Словото на Учителя. Пример: В 23 годишнина, 8 лекция на 24.XI.1943 год., сряда на Общия окултен клас, видно от фонд 1534, опис №1, архивна единица 349 завършва в оригинала така: „Вярвайте в този път. Господ е с нас". А в редакцията на Паша в томчето „Новият Светилник" в лекции на Общия окултен клас, год. 23, от 1943-1944 год., стр. 158 до 179, завършва така: „Вярвайте в пътя, който ви насочвам. Бог е с нас."
Изводът: Има разлика, когато Господ е с нас, и когато Бог е с нас. Господ е едно, а Бог е съвсем друго нещо. Паша Теодорова не прави разлика между Господ и Бог. Не прави разлика, че едно е когато Господ е с нас и друго, когато Бог е с нас. Ето докъде води незнанието и изопачението. Води до промяна Словото на Учителя Дънов.
и) В много от лекциите тя заменя името Господ с Бог и обратно поради незнание. А какво е Господ и какво е Бог много точно е определено от Учителя, но няма кой да го научи.
к) Променя словореда на изреченията и така се променя смисъла, и се подменя главното с маловажното.
л) Променя завършващите изречения на всяка лекция или беседа и се идва до съвсем друг финал, съвсем различно на това, което е казал Учителя.
м) Чрез промяна на началните изречения на всяка една лекция или беседа дава друга насока на мисълта на Учителя, като я променя, перефразира или я подменя.
н) Пример: фонд 1534, от Държавния архив, опис № 1, архивна единица 385 -12 год. на Общ окултен клас от 30.XI.1937 год., сряда, 6 часа сутринта. На края на оригиналната беседа четем: „Да те пази Господ само от едно зло: от тия царски погребални коли! Аз се моля на Бога само за едно: да ме пази от тая погребална кола. И на вас искам това. Аз не го искам, но вие сами ще го
искате. То е ваша работа".
А от томчето „Новата мисъл" от Общия окултен клас, година 12, 1932-1933 год., том. I, стр. 262 четем: „Аз се отказвам от царски погребални коли. Да ви пази Господ от такива тържества. И на вас казвам: „Не искайте никакво тържество, никакви почести".
Прочетете внимателно и вижте разликата. Разликата в текста, в смисъла води до целенасочено отклонение.
Друг пример: Фонд 1534, арх. ед. 389 - „Люби Бога", 12 год., 7 лекция от 2.XI.1932 год. В оригинала завършва така: „По добре е да се отречем, преди да е дошла смъртта. Да направим, както Толстой казва „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат на сила, което имате сега. Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене". Графиня е тя. И Христос казва: „ Да бъде твоята воля". И дойдоха новите порядки в Русия, да се отречат. Там има едно самоотричане."
А сега проверете как завършва тази беседа в томчето „Новата мисъл" на Общия окултен клас, год. XII, 1932-1933 год. т. I, стр. 130. Ще намерите там съвсем различен текст, за да бъде всичко насочено в съвсем друга насока и със съвсем други обобщения.
