Тогава съществуваше една особена борба между министрите. По специално между Къосеиванов, Луков и Красновски. Царят ги беше толко отпустнал, че те му се налагаха. Например Луков, се сърдеше че царя „дал едно бонбонче на Красновски", а не дал на него. „Царят се оправдаваше, че не можел да слуша да кашлят хора около него и за това дал на Красновски бонбонче да се успокои". Между Къосеиванов и Луков имаше спорове заради братята им. Цярят ги беше предупредил да се споразумеят, а Луков му беше отговорил, че между неговото семейство и това на Къосеиванов не трябва да става никакво сравнение, защото Лукови били дали досега трима генерали, а Къосеивановци нищо. Царят позволи да се създадат такива управленчески династии, които ни донесоха досегашното положение.
Аз се помъчих да спомогна за нормализиране на положението като чрез едни избори се стигне наново до народно управление. Наистина избори станаха, но не така, както аз предлагах. Стигна се до едното управление, което не измени положението. Един път, когато царя се беше отчаял от своите управници ми каза: ,Лулчев, аз бих приел авторитарната държава като образец, а вие ме върнахте към демокрацията. Сега накъде" Той беше се омотал в едни противоречия и затова заплашваше, че или ще абдикира или ще се самоубие. Аз му казах, че с дезертьорство работа не се върши. След това той ме викаше често и искаше мнението ми за неща, които ми бяха съвсем чужди. С политика аз не съм се занимавал и затова този живот беше за мен чужд.
През 1937 год. предстоеше царя да замине за странство. Аз му говорих тогава за големите разбирания, които той трябва да има като държавен глава. Казах му, че в чужбина трябва да говори предимно за мира, защото само така може да се получи нещо хубаво. След като той замина, тези които знаеха, че аз съм във връзка с царя, искаха да ме отстранят като ми инсценираха един процес. Аз често ходатайствах за някои работи пред царя. Неговите министри винаги заявяваха, че съм ходатайствал за комунисти.
През 1938 год. „предсказах", че ще има нова война. Но това скрих от царя. Направих го нарочно, защото той беше малодушен, щеше да се отчае и нямаше да ме слуша при моите настоявания за поддържане на мира. Сигурно щеше да ми каже да не го принуждавам да се бори със съдбата. Той се отчайваше много често от вътрешното положение. Казваше, че нямал хора, на които да се довери. С моите мнения почти винаги се съгласяваше, но не винаги ги изпълняваше. Беше безволев и в него имаше едно раздвоение. За министрите си не казваше нищо хубаво. Някои му се налагаха, а някои пък така сервилничеха, че и той се гнусеше. Обикновено казваше: „Докато съм вън са честни и добри, а като ги направим министри оглупяват".
- Препоръчвали ли сте му вие министри? - пресича председателят.
Да, препоръчвал съм, аз му посочих ген. Недев за м-р на железниците, а Михалчев на просветата. Той назначи Heдeв за министър на Вътрешните работи, а МихалчеВ не Взе. Освен това препоръчвал съм и Савов. Препоръчвал съм му за директор на полицията Кирчев, когото той наричаше Винаги „кайзера". Аз ги препоръчвах като честни и добри хора. Царят не беше доволен понякога от тях и ме упрекваше.
- „Чести ли бяха вашите срещи с царя?" - пита народния обвинител Армянов.
- Да, доста чести. През 1938 год. съм имал с царя 30 срещи, през 1939 г. - 31, през 1940 г. -22, през 1941 г. - 21, през 1942 г. -13, през 1943 г. - 9 срещи. Те са ставали на различни места: в двореца София, в Чам Кория, във Врана, при княгиня Евдокия, при ген. Стоянов В ботаническата и зоологическата градина и пр.
През 1939 год. Върху цар Бориса започнаха да упражняват натиск Англия и Германия за определяне. На 21.Х.1939 год. той ми каза, че до тогава му се е удавало да се изплъзва. През това време ходиха в Русия наши депутати и царя ми даде да прочета доклада на нашия пълномощен министър оттам, в който се съобщава, че депутатите са се държали зле, че са пиянствали и че са си вършели лични работи.
В края на 1939 год. войната започна, въпреки, че аз продължавах да твърдя пред царя, че тя няма да избухне. Затова царя започна да не ми вярва. Царят ме повика после във връзка с писмото, което беше получил от английския крал. Това писмо беше доста интересно и аз посъветвах царя да му отговори, той обеща, но дали направи това не знам.
На 13.XI. царя ми съобщи, че има получено интересно предложение от Русия, В което се казва, че тя може да даде на България всичко, от което тя има нужда. Освен това царя се беше срещал по това Време и с гибралтарския Владика - брат на Баучер. Той беше дошъл с Важна мисия, защото беше казал на царя да си представи, че пред него е Чембърлейн. Освен това царя има срещи и с Де Корси и с Сарачооглу. С последния се разговаряли по Въпроса за Русия. Сарачооглу е правил и някакви предложение, не беше добро. Царят се оплакваше, че няма хора. Аз му казах, че има ДВЕ БЪЛГАРИИ - ЕДНАТА ПАРФЮМИРАНА И ДРУГА РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА u го упрекнах, че към последната той се отнася с недоверие. Той отговори, че към несигурния барут трябвало да бъде по-внимателен. По отношение на Русия аз съм му препоръчвал Винаги да се опираме на нея. Моите философски убеждения бяха, че бъдещето принадлежи на славянството. По тоя Въпрос ние се скарахме. Той не желаеше да вървим с Русия и заради това не ме вика дълго време.
През юли 1940 год. царя ми говори за своята среща с един немец. Бяха започнали и преговорите за Добруджа. Аз го съветвах да прави всичко възможно да я получим по мирен път. След това царя ходи в Германия. След връщането му аз влязох пак в конфликт с него по въпроса за общественото запасяване. Аз препоръчвах вместо храните да се събират по складове, да се разпределят между народа. Българският народ е научен на пълен харман и пълна маса, а не като германците да разчитат на складове. Славчо Загоров измисли тогава теорията за общественото запасяване. Аз съм винаги говорил на царя против професорите и адвокатите. Те са хора, които само бърборят.
Към края на ноември дойдоха и предложенията на Соболев. За тях аз бях специално извикан от царя. Царят ми каза, че му били направени устно и той поискал „черно на бяло", за да ги обсъди. Те му ги предали писмено.
Царят не желаеше да ги приеме, а подигравателно каза: „Казаха ми да ги пазя в тайна, а ги съобщили на Ючбунар". Положението продължаваше да се влошава. На 9 януари 1941 год. царя ме повика и ми каза: „Лулчев, ще дам властта на Цанков, не мога повече". Аз му отговорих, че това ще бъде катастрофа. Тогава той каза, че ще абдикира и между нас стана голяма разправия. Германците започнаха да настояват за влизане в пакта, Хитлер искал да мине през България, за да свърши с този срам в Гърция. Аз казах на царя, че германците не искат само да минат през България, а ще искат и да останат, защото яденето ги блазни.
На 26.1.1941 год. царя ми говори за мисията на Допован. Пратеникът на Рузвелт казал, че България е ключ на Балканския полуостров, царя му отговорил, че действително е ключ, но в чии ръце е.
