НА ПОДСЪДИМАТА СКАМЕЙКА БЕ ИЗПРАВЕН ДЪНОВИСТЪТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ - БЪЛГАРСКИЯТ РАЗПУТИН
Той е доста бодър, около 60 годишен мъж, с големи увиснали мустаци и увито бяло шалче около врата му.
На въпроса на председателя, дали се признава за виновен, той се мъчи да отговори странично и започна да развива теории от учението на Дънов. Отрича да е давал съвети на цар Борис. Ролята му се състояла само в изказване на мнения, много от които царя възприемал.
- Значи, казва председателят, царят ви е питал, вие сте си казвали мнението и той го е възприемал? - Е, да, отговаря подсъдимият.
След това той разказа кога се запознал за пръв път с цар Борис, първата му среща с него, както и за честите му срещи през последните години.
- Имах, започна подсъдимият, един приятел на служба в двореца, който ме викаше от време навреме на разговори. Аз влязох в братството на Дънов през 1919 год. Занимавал се бях с окултните науки, с познаването на характера по чертите на ръцете, по физиономията, по почерка, по звездите и пр. Този мой приятел в двореца се съвещаваше често пъти по някои въпроси с мен. Един ден той ме повика и разговаряхме по някакъв доста важен въпрос. Аз си казах мнението ясно и определено. После узнах, че тоя ми разговор е бил слушан от царя по телефона, тъй като моя приятел оставил слушалката на телефона без аз да забележа.
- Кой е този ваш приятел? - Първан Драганов.
По-късно продължава подсъдимият, аз бях поканен на среща с царя от генерал Стоянов. Тогава минавах за земеделец. Срещата продължи 2 ч. и 45 мин. Тая среща определи нашите отношения завинаги. Аз му казах, че той за мен е обикновен човек, а не цар. Това стана две седмици преди атентата в св. Неделя. След първата среща не се срещнахме 2-3 години. Втората ни среща стана когато умря белгийският крал. По-редовните ни срещи започнаха от 1937 год. Най-напред разговорите ни се отнасяха около негови лични работи. След това той започна да ме пита по някои обществени въпроси.
