Е.А.: Кои неща, да. В.К.: Които сме записали по-рано. Ние сме записали много неща. Е.А.: Добре. В.К.: И тази книга, романа който е в момента сега, може би е една трета от онова, което имаме още записано. Впоследствие онова -ще се прибави към него. Е.А.: Е, сега, какво, ти ще го прибавиш. В.К.: Аз ще го прибавя, но става въпрос, че разрешаваш това нещо, нали? Е.А.: Аз какво? Аз вече съм го дала. В.К.: Да, добре. Не, става въпрос, че уточняваме се. Това е едната част, която имаш, другата част, която ние сме работили с тебе ще се добави и да се допълни, щото да бъде по-пълно. Е.А. Добре. В.К.: Прави ми впечатление следното, че Лулчев по време на Учителя той непрекъснато със своето си поведение създава проблеми, неприятности на Учителя в онази власт. Е.А.: Да. В.К.: Предишния режим. Преди 9 септември 1944 год. В различни положения, по отношение на морал, по отношение на властта, става съветник на Царя, така и така нататък. Със своето непослушание и със своето своеволие. Той си заминава и благодарение на неговия дневник и затова, че е бил съветник впоследствие след заминаването на Учителя, нали започнаха доста неща да излизат в печата, че книжки нали, съобразно неговите дела, обвиняват Учителя и всичко за неговите дела. Е.А.: Учителят е виновен. В.К.: Учителят е виновен. И сега накрая трябва да плати Учителят. И сега всичко след 9 септември 1944 год., което се хвърля кал върху Учителя, това е за поведението на Любомир. И сега твоето мнение какво беше сега? Е.А.: Моето мнение беше, че е виновен, разбира се. Виновен, защото аз му казах на него за Царя, когато му беше съветник. Когато той каза, че отива при Царя и да го съветва, щото го вика Царят. Аз казвам: „Е, ти с кой акъл отиваш след като Учителят ти каза да не ходиш при него. С кой акъл?" В.К.: Той казва. Е.А.: И той ми каза: „Ами искам да опитам". В.К.: Е, опита. Ама всичко сега се стовари, всичко срещу Учителя и на Братството и на всички. Е.А.: А, на този опит се стовари на Братството и на Учителя и това е. В.К.: И с неговото поведение и деяние, всички проблеми, които имаше Братството след заминаването на Учителя се дължеше на това. И тия гонения, понеже Братството и Учителя ги поставяха наравно с Лулчев. Е.А.: С Лулчев, да. В.К.: А това бяха различни неща. Е.А.: Абсолютно. От небето до земята. Учителят е същество от друг порядък, от друг свят, а пък Любомир е Любомир, с името си. В.К.: Любомир. Да, точно това трябваше да се каже. Комунистите написаха много статии. Е.А.: Е, имаше, имаше, да. В.К.: Интересно е, че дневника му го издадоха. Е.А.: Как? В.К.: Издадоха му дневника. Е.А.: Издадоха му дневника. В.К.: И с дневника атакуваха отново Братството и Учителя. Е.А.: Да. В.К.: Него толкоз не го атакуват, колкото Учителя. Е.А.: Учителя, да. В.К.: Че бил оръдие на Учителя и го е учил какво да прави Учителят. Е.А.: Това не е вярно, щото Нали виждаш как е. Учителят не го караше да прави тези работи. Той искаше да го озапти даже да не прави нищо. В.К.: Така беше построен. Така беше построен. Е.А.: Лулчев лошо не е говорил на Царя. Не, ама народа това казваше. Нищо лошо не е говорил. Нищо не е осъдително за Лулчев. Ами той говорил на Царя за хората да се грижи. В.К.: Това е след като напечатаха дневника на Лулчев. Е.А.: На Лулчев, да. В.К.: Тогава каква беше реакцията. Те без да искат го рекламираха. Е.А.: Без да искат всъщност вместо да извадят очи, изписаха вежди. В.К.: Така са нещата, както де. Е.А.: Какво да правим? Има неща по-страшни от това. В.К.: Може да го разкажеш. Да. Е.А.: Сега, бяхме на бивака, на екскурзия, времето не беше много ясно. И така някак Учителят не беше много спокоен и каза, че ние не работим, не се отнасяме сериозно, от тоя род неща и е недоволен от нас. И както е недоволен рече: „Аз мога да ви оставя". Да ни остави, това значи, да се отдели и въобще да не се занимава с нас. Сега всички изтръпнахме естествено, не че се уплашихме, ами изтръпнахме от възможността това да стане. И когато Учителят каза това, така мина известно време и други неща говореше. Но аз не мога да възстановя това, което Учителят е говорил, защото е минало много време, нали не мога да го възстановя. Но по памет и по смисъл говоря. Учителят каза, че ще ни остави. После каза: „Да станем, ще се изправим на молитва, всички, ще се помолим, и Аз ще се помоля, Бог дами каже какво трябва да направя. Да останали при вас или да ви оставя". И след като се изправихме на молитва, всички се помолихме, кой както е могъл. В.К.: Това колко продължи 10-15 минути? Е.А.: Точно така. В.К.: Това на бивака ли беше? Е.А.: На бивака. И тогава Учителят, вече като свърши молитвата, аз останах изненадана от това, че Неговото лице беше просветнало, че нямаше нищо, просто онова лице предишното, такова грапаво, намръщено, сърдито. В.К.: Което беше преди това, отпуснато. Е.А.: Нямаше такова нещо. Стегнато лице, бледо, малко даже слабо-жълто. Така беше. Но иначе, и после Той каза: „Аз ще остана при вас". В.К.: Сега във връзка с това, имаше ли някакъв повод, някакъв инцидент или не? Е.А.: Може да е имало, но аз не знаех, защото смятам, че е имало нещо. За да бъде така строго, за да бъде така нещо, имало е нещо. Може, ами само Любомир ли е бил такъв, малко ли други братя бяха, които си позволяваха и те непозволени работи. В.К.: Значи, това е една много голяма опитност. Е.А.: Как? В.К.: Защото много пъти Учителят е казвал: „Аз много пъти искам да затворя Школата". Е.А.: Да. В.К.: Това означава, че я отварял и после я затварял. Това преди 1922 год. съм го чел в беседите за непослушанието,
В.К.: Вие сте ми казвали, че някой път е имало беседи, когато са били много строги и Учителят не е разрешавал да се стенографира. На каква тема бяха тези. Е.А.: Пак така, строги беседи с изискванията от ученика, нали. За изпълнение, прилежание, любов, обхода, за поведението на учениците. Туй, което Учителят искаше учениците да проявяват съзнателно отношение към работата. В.К.: Те бяха на такава тема. Е.А.: На такава тема, да. В.К.: И когато не е разрешавал да стенографират. Е.А.: И тогава, да. Не, Той го правеше това, мисля, за да остане в съзнанието ни. В.К.: Да се впечатли повече. Е.А.: Да се впечатли повече, поне аз така го мисля. Пък дали е така, но все пак. Не съм толкова компетентна да знам повечко. В.К.: Имаше ли случай, когато Учителят беше много сърдит, недоволен. Е.А.: Строг да, но сърдит не мога да кажа. В.К.: Строг, в какъв смисъл се изразяваше тази строгост? Е.А.: Тази строгост в туй, което ти казвам сега тези работи. В.К.: Мълчалив? Е.А.: Не, мълчалив едно, но когато говореше за нашето поведение, за непослушанието, за такива работи, всички ни засягаше, нали? Той ни засягаше нас като същества, че не работиме съзнателно и малко сме и безотговорни пред Него. В този смисъл. В.К.: Значи искаше да ви остави? Е.А.: Казваше, когато тази опитност сега, която ти разказвам, Той каза, че ще ни остави, пък една сестра каза: „Учителю, където да отидеш, аз с Теб ще дойда!" В.К.: Ха, ха... Е.А.: Където да отидеш след Теб ще дойда! В.К.; А Той, мълчи. Е.А.: Е, нищо не казва, да, нищо не каза. В.К.: Имаше ли много случаи, когато сестри така да тропат с крак, някои имат изисквания към Него? Е.А.: Не, аз не съм видяла. В.К.: Да се налагат сестри или пък братя, да искат да се налагат така грубо, да се налагат по отношение на Него? Е.А.: На Учителя, не мога да кажа. В.К.: Не може да кажете. Е.А.: Не съм видяла , така. В.К.: Някой да има изисквания така, грубо да е изявено към Него? Е.А.: Такива случаи не ги правеха пред хората. В.К.: Те пред хората такива работи не ги правеха. Те бяха индивидуални случаи. Ами тогава, когато е бил недоволен, чувал съм, че някой път е посягал с бастуна си. Е.А.: С бастуна посягаше само на Магдалена и на други не. Аз специално ще ти дам нейния образ, защото Учителят каза, че тя е канал, през който изтичат мръсотиите на Изгрева отвън в света.
