22 „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости"
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 9
В 1936 год. през месец май се случи нещо, което засегна всички. Идва на Изгрева един мъж на средна възраст, търси Учителя. Опитал се да влезе в стаята, където Учителят приемаше посетителите, но тя била заключена. Той се опитал да счупи стъклото с ръка, наранил ръката си и като видял, че Учителя не е в стаята отива в големия салон, където Учителят е бил с един наш брат музикант Иван Кавалджиев. Като влиза в салона, нахвърля се върху Учителя и го удря с юмруци по главата. Наблизо до салона една сестра имаше барачка. Тя вижда, че бият Учителя и надала вик, побойникът избягал. Същата сестра дотича при нас стенографките и ни каза, че някой се нахвърлил и бил Учителя. Ние и трите изтичахме и заварихме Учителя пред големия салон. При него имаше един-двама наши приятели, но скоро се събраха доста хора. Учителят беше замислен и сериозен. Мълчеше. Доколкото си спомням беше 4 май. Денят беше слънчев, ясен, топъл. Учителят носеше сако от суаекрю и по него имаше капки от кръв. Не се виждаше да е наранен и се питах откъде са тези кървави капки. После разбрах, че побойникът, като счупил стъклото на вратата на стаята на Учителя, наранил ръката си. Учителят след малко се прибра в стаята си. Смени окървавеното си сако и риза и ми ги даде да ги опера аз. За мене това беше език. Научих, че побойникът е цанковист, бивш офицер. Знаехме, че Цанков беше срещу Учителя.
Понеже Любомир споделяше с мене някои от разговорите си с царя, но в същото време той ги е споделял и с други. Учителят беше казал на Любомир да каже на царя, когото иска да поставя министър-председател, но в никой случай Цанков. Предполагам, че това е достигнало до Цанков и побойникът, който нападна Учителя беше цанковист.
Учителят носи синини около очите си от побоя, но не беше само това. Към края на май забелязахме, че Учителят при храненето не можеше да си служи с дясната ръка, изпускаше лъжицата. Също видяхме, че и десният крак не можеше да го повдига и това продължи от май, юни, юли, до началото на август. През цялото това време Учителя идваше на класовете и държеше беседи и лекции. Редовно играеше Паневритмия с нас.
В началото на юли Учителят каза, че ще идем на Рила. Последната лекция бе в сряда на 8 юли 1936 год. на Общия окултен клас. Приготвихме се и на 14 юли 1936 год. тръгнахме. Пристигнахме до края на гората над Говедарци и оттам тръгнахме пеш. Учителят вървеше с нас. Ходеше трудничко, не можеше свободно да повдига десния си крак. На първата почивка по пътя за „Вада" Учителят отби, за да смени ризата си Денят беше горещ и той се бави цял час. После разбрах, че му е било трудно при преобличането. Та продължихме пътя до над „Вада". По стръмнината Учителят пак вървеше сам и не приемаше да му се помогне, но към средата на стръмния склон отгоре слязоха няколко души братя, между които беше и Лулчев. Те водеха кон за да качат Учителя. Той не прие да се качи и продължи да върви пеш до първото езеро. Чак там прие да се качи на коня. Надвечер пристигнахме в лагера. Лагерът се устрои, но Учителят през цялото време беше около палатката си. Много рядко отиваше до билото, но не идваше на Молитвения връх и не държа беседи там.
По това време директора на Обществена безопасност беше личен приятел на Любомир. След няколко дни хвана побойника. Завели го при Учителя да иска извинение. Учителят му казал: „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости".
