Когато слушах Словото на Учителя, не чувствах потиснатост. Напротив, чувствах вътрешно успокоение и радост. В Словото му не срещнах нещо, което да ме смущава, да ми създава вътрешни противоречия. Тогава ми беше мъчно да приема идеята за прераждането. Чужда ми беше това и го приех само като хипотеза. Като ученичка в гимназията бях загубила вярата си в Бога. Когато слушах Учителя да говори за Бога, беше ми приятно и приемливо. Той не доказваше, не обещаваше, а казваше: Бог е първото начало; Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три принципа, по които се строи, изгражда и проявява всичко в природата и в света. Бог се проявява във всичко и твори непрестанно и поддържа живота във вселената. Бог не наказва и не изисква нищо от нас, но мъчнотиите и трудностите, в които човек изпада се дължат на това, че той не спазва законите, на които е подчинен нашият живот. Учителят казва: „Бог е най-близкото същество до човека". Достатъчно е човек да се обърне към Бога с цялото си същество, за да получи отговор на това, което иска. Той нищо не очаква от човека, но понеже ние сме част от живата природа трябва да сме в хармония с цялото, за да живеем добре и да нямаме трудности, болести, мъчнотии. От невежеството, в което живеем, ние сами си създаваме всички страдания - индивидуални, колективни, обществени, общочовешки. Светът се изявява по разумни закони и не трябва да живеем в разрез с тях, но да хармонираме живота си с природните закони, за да се ползуваме от силите на природата. Природата е разумна и ако искаме и ние да живеем разумно, трябва да съгласуваме живота си с разумните закони на природата. Ето защо човек не може да прави каквото иска. Може да помисли някой, че това е ограничение за човека, но и ограничение да е, то пак е за негово добро, защото човек в невежеството си често иска неща, които са в разрез с принципите и законите, на които е подчинен животът. Такива дисхармонични искания могат само да ни навредят и напакостят. Човек, който иска да живее разумно трябва да се съобразява с общите закони на битието, които са еднакви за всяко живо същество. Бог е създал всичко и във всичко се проявява, непрекъснато твори. Ние, като част от цяЛото трябва да зачитаме и да пазим всичко живо. Човек не е господар нито на живота, нито на природата. Той може да се ползува от силите в природата без да нарушава законите й. Човек е свободен да прави каквото иска, но не в разрез с природните закони, ако не иска да пострада. Наруши ли ги, естествено идват неблагоприятните условия. За всяко живо същество природата е предвидила кредит. Животът на човека е осигурен от природата, той има право само на това, което му е необходимо. Вземе ли повече от необходимото, нарушил е вече законите на природата. Същият закон важи и за колектива - общество, народ, човечество.
Такива разбирания за човека, природата и Бога не внасят противоречие, но спокойствие и вътрешен мир.
Първата година още -1920, аз заболях от скарлатина. Отидох в болница, където прекарах 40 дни. Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе студентите при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото тяло покрито в пъпки и лющене на кожата. Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе студентите. Той забеляза това и ми каза: „Защо, не искате ли?" Казах му, че се смущавам. Каза ми: „Няма нищо". Те щели да видят само гърдите, гърба и бедрата. Аз бях студентка тогава и като си представих, че ще нахлуят група младежи, стори ми се много трудно да го понеса. Като излезе лекарят, аз се завих през глава и плаках горчиво. Мислех си, че ако беше жива майка ми, нямаше да бъде в болницата, нямаше да бъда подложена на такова поругание. Така го виждах. Мина ми мисълта „Нали има Господ, помоли се той да ти помогне!" Тогава се молих на Бога и Христа да ме избави от тая неприятност. След молитвата се почувствувах успокоена. Сестрата дойде в стаята ми, тревожеше се, че нямала толкова престилки, които да даде на студентите за да влязат в инфекциозно отделение. Те бяха дошли в двора на болницата и чакаха професора. Мина повече от час, главният лекар не дошъл и съобщил, че няма да дойде защото е извикан да присъствува на една операция. И на другия ден не дойдоха и така аз се почувствувах спасена. Но това ми направи силно впечатление. Помислих си: „Значи Бог чува молитвите". Може някой да помисли, че това е съвпадение, че така случайно е станало, но за мене това беше Божия помощ. Това бе първата ми чута молитва. Мислех си, значи Бог не е далече, близо е до човека и чува, когато се обръщаме към Него. това беше като откровение за мене. Дотогава Бог за мене беше нещо далечно, много голямо, велико, пък аз съм малка. Имаше нещо, което ме делеше. Аз не знаех това, което ме делеше и не можах да си дам сметка.
В първите години на моето духовно подвизаване аз хвърчех, всичко ми се виждаше лесно, бързо постижимо. Това, което Учителя ни учеше ме вдъхновяваше, радвах се, че такива възможности се откриват пред мене, че така красиво може да се живее. Аз още не бях опитала новия живот, а живеех по инерция. Днес си давам сметка за всяка моя проява, за всяка мисъл, чувство и постъпка. В това вдъхновено време аз бях готова да направя услуга на всеки, който и да е той и това го правех спонтанно, непосредствено. Мислех си, че учението на Учителя е много лесно приложимо, че всичко това може да се постигне за малко време, че аз ще мога да издигна съзнанието си до ангелско състояние. За мене тогава не беше ясно, че едно е да желаеш да познаеш себе си и друго е да се познаваш; едно е да имаш желание да постъпваш правилно, а друго е да постъпваш правилно; едно е да желаеш да имаш светли мисли, а друго е да ги имаш; едно е да искаш да имаш чисто сърце, а друго е да го имаш. Тогава имах само проблясъци по много въпроси и нямах още разбиране. Може би има начини, по които човек може да се домогне до светлите мисли, благородните чувства и добрите постъпки, но тогава аз не можах да намеря този начин. Когато слушах Учителя не всичко ми беше ясно, но това, което не разбирах го оставях и мислех, че по-късно ще го разбера. Мъчно може да се разбере живота на хората на земята без да се приеме прераждането им. Ако човек идва само веднъж на земята и живее еднократно, голяма несправедливост би било. Само чрез приемане на прераждането можем да разберем защо едни хора прекарват живота си само в страдания, нещастия и болести, а други имат външни благоприятни условия и възможности. Някои пък нямат нито едното, нито другото.
Тогава Учителят в беседите си говореше за ползата от ранните сутринни лъчи на слънцето и затова ни съветваше да ставаме рано преди изгрева, да посрещаме слънчевият изгрев и да излизаме да дишаме чист въздух. Аз дотогава бях виждала само залези, бях се радвала на краските на залязващото слънце. Когато почнах да излизам сутрин и да посрещам изгрева, аз видях още по-красиви краски. В различните утрини има нещо ведро, свежо, като се движи човек се усеща по-бодър, по-крепък. Всяка сутрин беше различна. В природата нещата не се повтарят и изгревите бяха различни. Имаше тържествени изгреви. Преди да се покаже слънцето изтокът отначало бледнее, после става златист, слънцето се показваше в ореол от злато и блясък, друг път изведнъж се изкачваше и осветяваше всичко. Когато беше облачно картините бяха по-разнообразни. Тогава видях и почувствувах, че утрото е най-хубавата част от деня, в утрото има неповторима красота.
Ние отивахме накрая на Борисовата градина, накрая на гората, за да видим изгрева. По това време от гората нататък - на изток - нямаше никакво жилище. Имаше само една бирария до самата гора отляво на Дървенишкото шосе, по което ние се изкачвахме за Изгрева. Накрая на гората завивахме надясно покрай самата гора и от най-високото място можехме да видим изгрева. На това място сега има една пътека, която идва от Семинарията. В първите години, когато отивах на изгрев на изток от гората нямаше никакви постройки. Всичко беше ниви и стърнища. Гледката на изток беше свободна и ние можехме да виждаме изгрева на слънцето, когато се показва иззад Стара планина.
