Учителят не говореше за своята личност. Той не каза и кой е, и от кой свят иде, но при такива негови изяви виждах сиянието на един висш свят, на свят на Светлина и Любов, свят, за който всяка душа копнее. Колко красота има в тази изява. Това ми дава основание да кажа, че Учителят не бе от нашия свят, той е същество от непознат за мене свят. С този вътрешен усет, че Учителя не е от нашия свят, аз го имах и когато слушах на времето и сега, когато чета неговото Слово. Той всички въпроси разглеждаше от друга светлина, не както ние хората разглеждаме въпросите. Тази именно светлина ме плени и ме привлече. Тя носи ласката на висшата Любов, за която човек е готов да се жертвува. Тази светлина загатва за знание, което отваря безкрайни простори за изява на човешкия ум. Тази светлина може да изведе човека от ограниченията на мрака и невежеството, за да заживее във виделината и свободата, за да влезе в единство с Великия живот.
Чувала съм да казва Учителя: „Аз не съм като вас". Сега ми стават по-понятни тия думи. Той е от друг свят, не мисли като нас, не постъпва като нас, не живее като нас, макар да има физическо тяло като нас. физическото тяло е само връзка, посредник между него и нас, за да ни предаде учението си, да ни покаже пътя за новия начин на разбиране и живеене.
Учителят живееше между нас. Три, пък и четири пъти понякога в седмицата сутрин в 5 часа ни държеше беседи и лекции. Шест месеца от първия пролетен ден всеки ден играехме Паневритмия до началото на есента. Зимата след клас правехме общи гимнастически упражнения дадени от него. На обяд идваше да се храни на общия стол. Ние бяхме често с него. И през деня по всяко време можехме да го видим в разговор с някой брат или сестра, а често и в група, с които водеше разговори. При такива групи всеки можеше да се приближи да слуша, да вземе участие в разговора, да зададе въпроси. Учителят с разположение говореше и отговаряше на зададени въпроси. Обясняваше ни, но някак винаги стоеше далече от нашият обикновен свят и живот дори когато говореше за обикновени събития и случки в живота ни, той ги осветяваше с нова духовна светлина и затова винаги беше интересен и оригинален. Много често засягаше теми, за които е говорил и друг път, но винаги ги разглеждаше от друг аспект, от друга страна, малко по-различно от друг път. Винаги беше интересно и ново, когато говореше на групи, често слушателите се меняха -едни идваха и слушаха, други си отиваха, според задълженията, които имаха или според интереса към това, което се говореше. Той говореше на тези, които го слушаха, а тези които си отиваха, това беше тяхна работа. Никога и на никого не е направил забележка, защо си отиват и не го слушат. Той говореше на тези, които искаха да го слушат. Които не искаха бяха свободни да си отиват. Това не го засягаше, не търсеше слушатели. Той даваше на тези, които бяха готови да възприемат.
Учителят беше душата на нашия Изгрев. Където и да отидеше беше център, който привличаше. Мнозина искаха да чуят какво ще каже Учителя. Около него имаше оживление, движение, той беше извор, който изливаше Словото си и всеки можеше да вземе нещо, което за него беше нужно. Темата можеше да бъде известна, но начинът на разглеждането винаги беше нов и оригинален.
