В Младежкият клас влизаха неженените, но когато се образува влязоха няколко женени. Но после се каза, че няма да има женени и те напуснаха класа. Но Учителят ми го каза това: „Че в класа влиза една бременна жена" и Той не е казал даже коя е. Е, това е, и после тя се ожени за този момък и роди детенцето. Така разбрахме коя е тя. В.К.: Значи, който се омъжи и ожени напуска Младежкия окултен клас? Е.А.: Точно така. В.К.: А Мария Тодорова и Борис Николов? Е.А.: Е, те не бяха женени тогава. Те се ожениха, когато отидоха да живеят във вилата. Е то беше последната година, Учителят беше още на земята. Сега там какво е било не знам. В.К.: Как се създаде Младежкия окултен клас? Учителят ли ги събра или младите пожелаха? Е.А.: Младите се събраха и пожелаха. Когато Младежкият клас се образува ние бяхме на две групи. Една група сестри се събираха за молитва, млади сестри. Друга група братя, които са се събирали, аз не знаех даже че се събират. И веднъж решихме сестрите, които се събират и братята, които се събират младите да се съберем заедно, за да проучваме Словото на Учителя. Това беше, значи да проучваме беседите. Но, когато Учителят чува това казва: „И аз ще дойда." И Той дойде още на първата беседа, на първата среща, когато направихме помежду си. Е, Той е бил предвиждал, защото без Неговото присъствие може би щяха по-други неща да се развият в класа. В.К.: И така започна Младежкия клас? Е.А.: Младежкия, да. В.К.: Колко души бяхте? Е.А.: Първата група бяхме 50 души и решиха до 50 да бъде само и се образува вторичен Младежки клас, много по-малка група, при която даже Учителят говори една-две беседи на тях. Но после, като мина много време напуснаха и млади от Младежкия клас, затуй бяхме все около 50 човека. В.К.: Какъв бе състава? Е.А.: Доста братя имаше в Младежкия клас. Първите години не бяхме много сестри. Имам списък аз някъде от тях. Имам списък, първия списък го имам някъде из тетрадките го имам. Даже не съм ги загубила, тука някъде в моите книги, държа го, защото е все пак интересно, документ е разбира се.
В.К.: Защо намаляха класовете? Е.А.: По-после, аз не съм ти казвала настана един отлив даже и от класовете. Понеже всеки човек мисли, че това, което го прави, като следва тази Школа, нещо ще получи изведнъж много бързо. В духовният път няма бързи успехи. Духовният път си иска много упорита работа, за да имаш резултат. И затова настана едно така отслабване на ентусиазма у някои приятели, някакво може би обезсърчение и някои престанаха да идват, ожениха се, образуваха си семейства, и престанаха да идват редовно. Впоследствие, след много години всички се върнаха. Всички дойдоха, които бяха така се поотделили. А пък една група си останахме, които не се отделихме. Това нещо го преживяхме като вътрешен, личен неуспех, а не като, че някой отвън е виновен затова. Аз например си помислих, че като приех ученето още първите години мислех, че за 5-6 години човек може да стане ангел. Не, казвам ти, така си мислех. Нали като искаш нещо, ще го направиш. Когато Учителят на ул. „Опълченска" 66 ми каза: „Ти имаш силна воля". Аз рекох: „Така ли Учителю? Пък аз мислех че нямам воля". А то защото аз мислех, че щом имаш воля трябва всичко да можеш да правиш. Пък аз видях, че всичко не мога да правя, значи нямам воля. Такъв ми беше извода. Пък то нещата са по-другояче нали? Човек има и други способности, други сили действат в него, трябва много неща да вземе предвид, но тогава не ги знаех това и така. Даже помня Гълъбов, този първия стенограф на Учителя, преди да си замине дойде при Учителя. Понеже нали и аз бях стенографка при него, при него съм учила. Дойде да си вземе сбогом с Учителя. Учителят на един приятел при един разговор му е казал, че ако един адепт да речем има близост с една жена, ще кажат че той я обезчестил. Но всъщност той е на много по-високо духовно ниво и при тая обмяна той е, който е понесъл по-нисшето състояние на жената, щото тя не е по трептения, по вибрации, по разбирания, не е на висотата, на която е той. И в такъв случай човешкото разбиране е обратно на реалността. В.К. Трябва да слезне до нея, че и под нея, за да може да я повдигне нагоре. Е.А.: Сега в случая той жертва. Майката на Савка най-напред се е запознала с Учителя. Те са били в Цариброд, мъжът й е бил на гарата, работел, бащата на Савка и когато тя е била малко момиченце на четири години, Учителят е отишъл у тях и е направил измерване на Савка, на главата. И даже е казал на майката да я пазят от пиянство. Сега Савка в живота си не прояви такива склонности, щото тя от дете прие Учителя. Тя още като ученичка покрай майка си се запознава с Учителя и тя не е имала отклонение и залитане в една или друга страна Савка. Не е имала, но ще ти кажа, че Учителя много я пазеше. Защото помня един път тя беше нещо отишла на бригада ли, какво ли беше някаква сбирка със студентите и там в някаква количка бяха я возили, някои от студентите. Учителят нещо й направил забележка, затова че си е позволила това нещо и в това аз видях именно, аз не съм отишла на тая бригада, защото и аз бях студентка с нея, но видях как я пази, нали и как изяснява нещата, защото това е хлъзгане.
