В.К.: За ареста на Лулчев разкажете. Е.А.: Срещу 1.XI.1944 год. вечерта арестуваха Лулчев. На 1.XI. той беше роден. Точно срещу рождения ден го задържаха. След няколко дена отивам при Учителя и като свърших за каквато работа бях отишла, Учителят ми казва: „Арестували са Любомир". Аз казвам: „Учителю, и аз чух." Но знаете ли, друг път когато е имал страдание съм се молила за него, да му помогне Бог. А този път като се помолих казвам: „Господи, пък нека да научи урока си веднъж завинаги". И Учителят тогава ми каза: „Той нали казваше, че не иска да се впряга в моята кола? Нека опита!" Когато Учителят ми каза това, аз разбрах, че Учителят го оставя на закона на кармата и разбрах, че може би да си отиде. Може да пострада и така наистина стана. Пострада и си замина от този свят. В.К.: Като говорихте за Лулчев, как се държеше Учителя? Е.А.: Не, спокойно го каза. Не беше строг. Аз го казах това нали, че друг път съм се молила за него да му помага Господ, а той каза: „Нали той казваше така, че не иска да се впряга в моята кола. Щом не иска, нека опита". Значи, щом го оставя да опита, това значи, че го оставя на закона на кармата. Аз така го разбрах. А законът на кармата е строг и неумолим.
През 1936 год. Учителят беше нападнат през май от едно лице, което според мене беше пратено от Александър Цанков защото Лулчев, на мене ми каза това, че Учителят му е казал, казал на Лулчев: „Когото ще да назначи Царят министър председател, но Цанков никога". Сега естествено Цанков беше амбициозен човек и това е дошло до него, защото Лулчев го е казал и на други хора. Аз не го бях споменала пред никого, но той имаше там една група, пред която всичко си разказваше и вероятно някой от тях го казва, друг го казал на трети и някой се е намерил, който да го занесе и на Цанков, и затова когато направиха побоя и после впоследствие се разбра кое е лицето, разбра се, че той е цанковист. В.К.: А кое бе това лице? Е.А.: Ами един, който беше на Гради Минчев ротен командир, не го знам името му. Гради трябва да питаме. Аз не го помня. В.К.: Вие направихте ли постъпки пред официалната власт, че е нанесен побой на Петър Дънов от двама побойника? Е.А.: Понеже началника на тогавашната Държавна сигурност, забравих името му беше приятел на Лулчев. Знаех му името, но сега не си го спомням и те вместо да го хванат този човек да разберат кой е, да го стегнат да каже кой го е пратил. Те го хванаха и те го пратиха при Учителя да иска извинение. В.К.: Кой Лулчев ли го е пратил да иска извинение? Значи първо бият и после искат извинение. Е.А.: Те са го изпратили двамата, кой друг? Да иска извинение. Пък според мене трябваше да го стегнат да им каже кой го е пратил, да се знае кой стои зад него. Защото този човек не познава Учителя, бил е някой див и нахален човек, който е готов да прави такива насилия и понеже такива хора могат да нападат. Защото той не беше дошъл на екскурзия, на Изгрева тъй като е бил Учителя. Учителят можеше да си отиде, защото той Го бил с юмруци по главата и то беше дълго време синьо около очите и лицето си. Той имаше деликатна конструкция, пък и не беше млад нали. Намерих, че това е най-нетактичното, което можаха да направят в този случай. И накрая онзи дошъл отново на Изгрева. Побойникът искал извинение. Учителят му казва: „Аз ти прощавам. Но моли се Бога да ти прости, да ти заличи греха, защото си дигнал ръка срещу Него". Та Учителят ги остави да им се разплита кармата.
