В.К.: Разкажете ни за жребия за дрехите на Учителя. Е.А.: Ами човешка природа и това. След като си замина Учителят дрехите Му останаха. И ние ги държахме в гардеробите както си бяха и там Братския съвет решил, на всички от приятелите от Братския съвет да се дадат дрехи. И избрали костюми, разпределили помежду си и после чух, че хвърлили и жребие. Лично аз го преживях не много хубаво защото ми напомни думите на Христа: „За дрехите Му хвърлиха жребие". Така, защо пък това да се повтори. Взели, взели, какво от това, че на един по-хубав, на друг да речем не така хубав се е паднал. В.К.: На времето римските войници хвърляха жребия за дрехите на Христа, а сега Братския съвет хвърли жребие за дрехите на Учителя, Е.А.: Да, този е случая, да. Викам, защо имаше такова повторение, ама где да знам. Мъчно ми бе, намерих, че човешко е много.
Савка прекарваше едни нервни кризи в първите години в Братството и един път... Този случай Паша ми го разказва Савка й го казала. Зрението на Савка намаля много. Тя даже казваше, че от нашата маса не вижда Учителя. И затова сме я придружавали за сигурност нали, да не бъде сама. И после Паша ми каза, че Учителят й е дал задача на всеки кръгъл час, на всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва". Значи като стане сутрин 5 часа, 6 часа, 7 часа и т.н. Всеки кръгъл час да казва „Добрата молитва". И така да продължава и през нощта. Да навива часовника, да стане, да каже молитвата и да си легне. И мисля, че след една седмица си оправи зрението. Това е един метод, който Учителят й е дал за лечението.
Веднъж бях при Учителя и пречистях, аз, влизала съм в стаята при чистене и видях в една малка кутийка видях един млечно бял камък. Хванах го, държах го в ръката си, гледах го, но много силно впечатление ми направи. Аз не знаех какъв е, от какво е, нищо не знам за него, но преживяването, което имах ми обърна внимание във връзка с този камък. Привлече ми не само вниманието, но и някак имаше и някаква привлекателна сила. Разбира се аз го оставих както си беше в кутийката дълго го гледах, защото имах възможност да го гледам и да го подържа, но после при един разговор Савка ми каза, че на Учителя бил даден от невидимия свят камъкът на Бялото Братство. Сега дали този беше камъкът, същият това не знам, но аз си спомних тогава затова преживяване, което имах с този камък. Може и той да беше, щото наистина беше нещо по-особено. Но след това какво е станало с него не зная. В.К.: Или са го изхвърлили, или са го прибрали, ако са знаели какво е то. Е.А.: Не, ама защото вижте, след като си отиде Учителя аз нямах достъп до стаята на Учителя. В.К.: Сега тук има снимки и виждам че Учителя се движи с бастун. Какво стана с бастуна? Е.А.: Учителят с този бастун ходеше. То имаше на него една Пентограма сребърна и така на сребърно нещо беше изработена Пентограмата и беше така като украшение на бастуна. И когато разпределяхме дрехите нали след като, нали ги продадоха, нали ни заставиха да ги откупваме, не бяха оценени бастуните. Славчо пожела да вземе този бастун. Да ви кажа правото мен не ми се даваше. Но някак почувствах вътрешно така сви ми се сърцето. А когато на човека се свие нещо сърцето, когато ще трябва да даде нещо, то значи, че наистина не трябва да го дава или трябва да помисли много повече, да го даде или не. Но Славчо много голямо участие взе в тая работа. Той нищо друго не поиска, поиска само този бастун и аз някак не посмях да кажа, че не го давам, защото аз нищо не взех от дрехите на Учителя, нищо. Аз откупих само портретите на Учителя, на мое име, за да ги запазя, не за друго и да няма спекулация нали, защото може да се прави спекулация с това. Но когато Славчо си замина аз пратих човек да поиска бастуна, щото аз съм го дала на Славчо, не съм го дала на жена му, на втората му жена. И отиде братът поиска го, а тя казала, че той се е загубил когато са се пренасяли. Те се пренесоха от Изгрева на долната къща на Славчо, там гдето беше и Бертоли, а това е около 500 метра разстояние? Най-много 500 метра. Сега как може да се загуби при пренасяне цял бастун? Още повече тя казала, че това е свещено, те го пазели като свещена вещ, бастуна на Учителя. Сега, ако са го пазили свещено, може ли да го загубят? Аз да ви кажа не повярвах това. Аз съм готова да го кажа това и на нея, не повярвах. Тука има някаква неискреност, може би те искат да го задържат за себе си. Не знам какво е или пък нещо са го отваряли и са го развалили, щото при един разговор нещо Славчо ми разправя за някакъв бастун, нещо там с Ванга беше, една история, никак не я помня и нещо не мога да кажа затова, и като имам тези неща така в съзнанието си мисля, че нещо направиха с този бастун, което не е редно. Сега съжалявам, но заради истината длъжна съм да кажа, че така беше.
В.К.: Как стана целия случай, да го разкажеш. Е.А.: Кое? В.К.: Как стана описа на вещите, да се продадат чрез „Всестранни услуги" тука в София? Е.А.: Виж сега, най-напред, като дойдоха ревизорите описахме всичкия имот братски. Като описахме всичкия имот, видя се какво Братството притежава. А тогава през 1947 год. излизе закона за едрата градска собственост и тогава почнаха вече да режат от братските места. В.К.: Ясно. Е.А.: Нали, започна се от салона и т.н. Салонът го взеха най-напред и т.н. В.К.: Това е 3 декември 1958 год. Е.А.: Да. В.К.: След процеса на 3 декември 1958 год. Е.А.: 1958 год. В.К.: Да, процеса е 1957/58 год. Е.А.: Значи това е... след това е. В.К.: След това. Описът на вещите минава през заложна къща. Е.А.: Всички вещи бяха описани и като бяха описани се оцениха. Като се оцениха трябваше да се платят. И понеже ние не искахме вещите на Учителя на разпродажба да се дават, събрахме пари и откупихме вещите. В.К.: Да. Е.А.: И това са документите за откупуване на вещите. В.К.: Аз имам списък, кой какво е взел. Имам тоя списък. Сега аз искам точно да те питам за фактурите. И сега например тука Елена Щерева Андреева има портрет на Учителя от Щилянова - 100 лв., портрет от Борис Георгиев -30лв. Той на Учителя ли е? Е.А.: Да. В.К.: Пентаграма в дървена рамка 10 лв. и така и така, това са вече други неща. Е.А.: Да, всичкото. В.К.: Сега този портрет на Щилянова, къде отиде? Портрета на Учителя от Щилянова? Ти върна ли го? Е.А.: Той е у този Шаров, на Николинка баща й. В.К.: А другият от Борис Георгиев? Е.А.: От Борис Георгиев е тук при мен. В.К.: Това са въпросите, които имах. Аз исках да те питам нали, и тука разни други. Това е история. Е.А.: Ама това е история и документ. В.К.: Е документ е и затова го пазим.
