Д-р Жеков и Йорданка Жекова, те са родственици на Учителя, но в кумство. Родителите на Жеков са кръщавали семейството на дядо поп. Едно време така беше. Това беше родство духовно и кръстник, кума и кръстници се смятаха свързани. И да речем по Заговезни ще отидат да ги посетят, на Великден ще им занесат нещо. Това беше такъв обичай, който имаше в онова време. И те са били така свързани и когато Учителят живял във Варна и дядо поп във Варна естествено те като кумци са общували помежду си и когато Учителят се качи на Изгрева -1926 год. сам, само д-р Жеков отиде в кухничката първата година, там живееше и Учителят не беше сам. Ами така двамата бяха там, защото нямаше никой друг на Изгрева. И брат Жеков остана. Даже Йорданка не беше дошла още от Варна. Тя по-късно дойде и те си купиха местата там и си направиха къщичка, и останаха да живеят постоянно. Йорданка дежуреше в кухнята редовно, в Мърчаево тя готви и понеже така много пъти е готвила, вече беше се опекла като майсторка. А пък д-р Жеков, като лекар винаги се грижеше за хигиената по съборите, за Изгрева хигиената, така изпълнявал е тези задължения, защото той макар и ветеринарен лекар, но все пак за хигиената се грижеше. Той прекара по едно време някакво психическо натоварване и се затвори в стаята си, и никъде не излизаше, но после се оправи, излезе. И двамата бяха медиумични, но да ви кажа, за медиумите имаше една опасност, те не различаваха кой говори чрез тях. И затуй всеки един медиум много трябва да се пази, нали, да знае, да познава кой му говори. Сега ако не го познава и няма това знание Учителят е казал интуитивно да се пита, вътрешно да се обърне към интуицията, защото доста грешки са ставали. Питат медиум някои да се оженят, оженят се пък после не могат да живеят и т.н. Ставали са такива неща. Но то не е било от лошо желание, от невежество.
Добри хора бяха, той беше така във физиката по-злъчен, така за брат Жеков. В.К.: Сега тук един друг въпрос. Сега от кои години го познаваш? Той откога влиза в Братството? Нещо спомняш ли си за него? Е.А.: Помня първата година - 1926 на първия събор в София. Първият път той дойде сам. Мисля, че после дойде и жена му, но понеже за Учителя, направиха веднага след събора стая за Него, той остана при Учителя. През цялото време, цялата зима. А жена му остана в Търново, той остана при Учителя. В.К.: И къде спеше? Е.А.: Спеше в кухнята на първата стаичка. Не на приемната. Учителят беше в приемната. Учителят беше в приемната, а той в килерчето спеше. Е помагаше. Той в това отношение направи един жест. А бе Учителя как ще Го оставят самичък. Не е редно, а той е свободен, пенсионер. Може да остава и те са после в някакви далечни връзки с Учителя, такива роднински. Не по кръв, а по кръстници. По тая връзка знам че са били. Д-р Жеков беше скептик. Той и Учителя Го мереше. В.К.: Така ли? Е.А.: Той и за Учителя по едно време така малко беше скептик. В.К.: Значи помня, че са ми разказвали, че по едно време са го обсебили духове, други са ми казвали и Учителя ги карал молитви да правят, за да ги освободят. Е.А.: Ами може да ги е карал. В.К.: Значи мереше Учителя.
Е.А.: Да, и Учителя измерваше. Е, съществата, които са в него. Защото той си направи една стаичка, там където е сега къщата на Савата. В тази стаичка всичко беше направил в черно. Черни тапети, черно всичко. В.К.: Е, защо? Е.А.: Защото духовете го накараха, влезе под влияние на духовете. И после те се съдиха с този Епитропов и като се съдиха Епитропов спечели делото. В.К.: За какво се съдиха, за имот, за един-два метра? Е.А.: За един таван, за една стая, която отиваше в мястото на Епитропов, гдето той се затвори там с духовете. Те му го разрушиха него. Може би то беше и по нареждане на други, защото беше много така изпаднал в едно много отрицателно, даже беше казал, че ще вдига бесилки на Изгрева. В.К.: Той същия? Е.А.: Да. В.К.: Духовете чрез него. Е.А.: Да. В.К.: Но кога след като си замина Учителя, или преди това? Е.А.: А-а, преди, още в началните години. Щото той не одобряваше поведението на някои хора, нали и като не го одобряваше... Учителят оставяше във всеки да изживее себе си. Той не разбираше това, че Учителят оставя да се научат, а не да бъде насилие. И това не можаха много приятели да разберат. В.К.: Значи така. Значи скептик и с неговата мензура иска да измери Учителя. Е.А.: Но когато те се сдобриха с Епитропов, щото когато разваляха къщата на Жеков, тази, таванчето, аз плаках, защото викам: „ Бе братя, може ли Братство да се руши и да се прави това нещо!" Сега, а пък то било допуснато, защото то е било отрицателно нещо. И Учителят го е допуснал. И след това когато той се оправи, идва Учителя при нас стенографките и казва: „Елате за обяд, защото те се примириха!" Смятай. В.К.: Значи те се примириха. Епитропов и той. Е.А.: Епитропов и той. Смятай колко Му е тежало. За да дойде на нас да каже и да присъствуваме на обяд. В.К.: Но след като разрушиха тавана. Е.А.: След като разрушиха тавана. В.К.: И той не можеше да си прави там сеансите. Да, да.
В.К.: Духовете май са излезли от него. Е.А.: Изглежда, да. Тъй че освободен е от духовете. И тогава, то беше по-късно. Значително по-късно. В.К.: Елате, че те се примириха. Е.А.: Дойде да ни покани и нас на тържество, за Него беше тържество, че двама братя които били скарани са се примирили. Виж какво отношение има Той към нещата. Това е отношение на Учител, а не отношение на човек. В.К.: Кой ми разказваше че в първите години когато са тръгнали да правят комуни нали и на Изгрева няма никой, Учителя изпратил и казал: „Викнете казал Жеков, да дойде". Няма с кого да обядва. Е.А.: Да. В.К.: Изпразнили са Школата. Е.А.: Е, толкова. Те младите братя, които бяха още първата година отидоха и ако ние сме слезли в града, нямаше кой да бъде на обед с Учителя.
