Брат Иван Радославов ми е бил четири години учител в гимназията. Той беше човек с голяма ерудиция. Той беше от бесарабските българи. Всъщност жена му е тръгнала в Братството първа. Той имаше две деца - син и дъщеря. Синът му беше малко разстроен психически, а дъщерята имаше епилептични припадъци. Тя даже и в клас е припадала, на поляната, даже много често в Младежкия клас е припадала. Сега това не бяха приятни картини, но Учителя нищо не казваше, никой нищо не казваше. Ние знаехме, че след 5-6 минути, тя ще си дойде в съзнание и ще си дойде в нормално състояние. Най-много от 5-10 минути, а минавало до четвърт час. Той ме е представил на Учителя като негова ученичка за стенографка. Той беше един от тия, които отишли в Сливен да говорят на Учителя, нали от тези тримата и той остана и си остана самотник в края на живота. В1922 год. синът му изчезна. Излязъл от къщи и не се върнал. Никъде не се намери. Какво е станало с него не зная. Но помня един брат ми разказваше, че когато били в Боровец на летуването и той бил там с децата си Радославов и този разстроеният син, на трима братя им е казал, и на тримата различни неща съвсем верни. И те останали поразени от това което им е говорил, че един луд човек може да им каже такива неща. Значи друг е влязъл и им е казал, но това помня за тях, сега какво им е казал разбира се не зная. Но казаха: „На тримата каквото ни каза, беше съвсем вярно". И той беше така доста натоварено семейство с тези деца. Жена му заради тях отишла да пита Учителя, но после тя имала някакви сънища, които не е могла да разбере и заради тях се е отделила от Учителя.
А пък тя е била учителка на Паша. И Паша я познавала и Паша чрез тях се запознава с Учителя. Тя я завела при Учителя. Когато майката на Паша заболяла, тя иска цяр нали за майка си и по този случай Радославова я завежда при Учителя. Тя мислела, че Паша е такава свободомислеща комунистка, защото тя се носеше много скромно. Тя ми беше учителка, но Паша много скромно се обличаше. Не беше нито кокетка, нито нищо. Пък така се носеха тези жени с идеали които бяха. Нали, да речем, както една толстоистка би се носила, както една комунистка с идеал на която е комунизмът. Сега те са на власт вече и комунистите тука си туриха едни миниджупи и така нататък. Но тогава не беше така в оня период на идеализъм. И отива при Учителя и вече след туй Паша си остава в Братството. Но тя до края на живота си не се е отделила. И не е могла да срещне друг човек, но в замяна на това пък в братското Слово остана до края на живота си.
Той Радославов беше много симпатичен човек, добряк с много голяма ерудиция и знание, неговите уроци по история ми са били едни от най-интересните. Много хубаво говореше. Никога не ставаше, винаги седеше на катедрата и като започне да говори, ще вземе края, както е отворен дневника, връхчето и така с пръстите и почва да говори. Никога не е чел, никога не е поглеждал листчета, но много богати и хубави лекции изнасяше. Да ви кажа, иначе беше много доверчив човек. Каквото му кажеха, това правеше. И този Цанев и него изигра. След като направихме салона на Изгрева, той не знам какво нещо му обещал, какво да прави, не знам какво и пак Радославов му подписал някаква полица, станал му поръчител. Та после трябваше за да погаси полицата и другата къща да продаде, и салона ни взеха. Разбирате ли, стана едно необикновено нещо. Сега по какви пътища стана. Салонът на ул. „Оборище" 14 беше на неговото място, да. Той го даде. Те го взеха братята, изплатиха му дълговете, защото имал дългове, изплатиха му дълговете, направиха салона. Но пак нещо объркал после. Оня Цанев го изигра отново, стана отново поръчител и заради неизплатена полица взеха салона и мястото. Брат Радославов, когато вторият път закъсва с къщата си и този Цанев за втори път го изиграва. Когато виждат, че той изхарчил всички пари, които взел и нищо не направил, заедно с адвоката си отиват при Учителя за да им даде съвет. Адвокатът обяснява какво е станало на Учителя. Аз не зная какво е говорил вече, но когато излиза оттам, той се кара на брат Радославов: „Абе Радославов, като имаш такъв умен човек, който разбира толкова хубаво от юридическите въпроси, какво си тръгнал да правиш на своя глава всички работи! Що не си го питал?" Тъй че това ви го казвам като пример, защото пък сам брат Радославов го разказва това нещо, как му се е карал адвоката, че го води при Учителя, който много добре разбира тези работи. Учителят казваше така: „Материалните работи ще ги уреждате по материалните закони на земята. Духовните работи те не принадлежат на материалните, но материалните работи ще ги уреждате така". И затуй даже сега като не бяхме юридическа личност, затова Той даваше на отделни лица да запишат на свое име братски имоти, които смяташе че ще бъдат честни, че няма да кажат че е тяхно. Защото имаме друг случай, дето така наследниците, аз не знам 100%, но чух че когато наследниците на Моис Коен заминали, нещо Братството е трябвало да плати, неговия дял. Само за тоз случай съм чула, щото него го убиха и той беше фабрикант, нищо не знам защо работниците му го убиха. А наследниците му търсеха от нас имот, понеже той нали има нотариален акт. Те нотариалните актове стояха в Братството, щото ние бяхме само пълномощници, които имаме такива имоти, ние не бяхме нищо. После нито данък плащахме, всичко това Братството си плащаше. Но имаше такъв случай съм чула, за което Учителят каза: „По-добре е държавата да ги вземе, отколкото наследниците, имотите". И то наистина така стана, държавата взе всичко. Сбъднаха се неговите думи още през 1947 год.
