В.К.: Как Учителят даваше песните? Трудно ли ги даваше? Е.А.: Едни от песните, Той ги даваше готови. Направо готова песен, на цигулката я свири или Той свири и пее. Така някои ги даваше. Например „Духът Божий" си спомням, Той беше я дал при братята които бяха на „Опълченска" 66, събрани и се хранеха в стола. И в салона на „Турферайн" идва Учителят на беседата вечерта, защото тогава вечер бяха класовете и казва: „Елате братя да изпеете новата песен" И те бяха 5-6 братя така млади момчета и изпяха „Духът Божий". И ние всичките я научихме по слух. Учителя свиреше, те пееха и по слух я научихме. Всички песни в Общия клас и на Младежкия клас по слух сме ги учили. Или Учителят е свирил или това. А други е давал преди нас. Просто дойде една мисъл и Учителят я изпее. След това още малко, изпее и другото и така. Например „Изгрява слънцето" в тази форма която е, не е така дадена. Той даде най-напред „Сила, жива, изворна течуща". Ние научихме тази песен, след това даде „Изгрява слънцето" и после се свързаха така, както я пеем сега. В.К.: Той идва в салона с калъфа, извади цигулката. Е.А.: Но много пъти ги е давал така, не когато е време за лекции и за беседа. Понеже Учителят беше много благосклонен към музикантите. Ако имаше галени деца, то това са музикантите. Верно и към нас е бил благосклонен. И аз искам да призная това, че Учителят към нас е бил много благосклонен. Защото все пак вършехме работа, която беше Негова нали? Неговото Слово го довеждахме нали до книгата да дойде. И затова е бил много благосклонен, но така благосклонен е бил също към музикантите и много им се е радвал. И много ги е тачил. И много ги е поддържал. Радвал им се, така вслушвал се е в техните искания, щото Учителят много държеше на музиката като възпитателно средство.
А музиката по-късно излезе. Братските песни, имаме две издания. Две томчета, със синичките корици и с ключ „фа" нали, те са издадени от Кирил Икономов, издадени по хронологичен ред. Те така както ги е давал Учителят по ред. След това след заминаването на Учителя Мария Тодорова собствено с всичките музиканти захванаха да работят. И Кирил Икономов захвана с нея, и Асенчо Арнаудов и другите, всички работеха. Добре, но много скоро Кирил и Мария се скараха за начина на записването на някои песни. И понеже Мария се наложи, Кирил отстъпи и той не взе участие в тях повече. Още в началото се скараха. Аз така веднъж присъствах на една такава разправия и много недостойни думи се казваха. Да Ви кажа, аз в това видях амбиции, видях лични чувства и казах си, музикантите още не са разбрали елементарното нещо.
Никога например, аз на Паша никога не съм казвала за начинът, когато тя работеше. Когато почнахме да работим заедно, чак тогава аз й казах как мисля. Иначе не съм се произнесла върху работата й. Защото Учителят казва: „Ученикът няма право да се произнася за работата на съученика си. Учителят има право". Но когато почнахме вече да работим заедно и аз съм отговорна. Затова тогава казах мнението си. И когато сега тези приятели и знаете ли за какво се караха? Дали да бъде с точка или с коронка. Ето спорът, който аз чух беше такъв. Според мене това не е такъв съществен въпрос. Защото Учителят свири и всеки както го е схванал го предава. И едното има почти еднакво значение, то има някакво различие музикално, но не е същественото. Имаше да Ви кажа амбиция видях в тези разпри и много така огорчена съм била. В.К.: Може би най-големите конфликти стават при личностите, за да се проявят. Името на личността остава. Е.А.: При издаването. И кавгите които станаха в Просветния съвет, пак бяха за издаването на книгата „Учителят".
Песента „При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, я даде в едно темпо доста бавно. Но Митко Грива, който е музикант намери, че това ако се изпее в по-бързо темпо ще бъде много по-хубаво. И изпяхме го, харесаха се и Учителят остави така да се пее. А сега се пее Алегрето, да. В.К.: Интересни са методите кога и как се създавали песните. Е.А.: А, за песните, да Ви кажа, много интересно беше, да. Учителят например идваше в клас с цигулката. И е ставало така, че цялата песен я е създавал пред нас, в класа. Ще каже първата фраза, музикална, ще я изсвири и ще я изпее. След това каже втората фраза. И така фраза по фраза е давал цели песни на класа. Така е дал две песни в Младежкия клас: „Мисли, право мисли" Учителят я даде на Младежкия клас. Така я даде, по този начин, нали така: Изпее едната фраза, другата, едно под друго и цялата песен я даде така. Може да спомена още една песен. „Там далече зная чуден край". И тая песен я даде на Младежкия клас. А пък другите песни, много повече песни Учителят е давал в Общия клас, но не си спомням кои песни е дал така. Спомням си, че „Духът Божий" мисля че беше. „Духът Божий" беше. Учителят я дава, тогава, тогава имаше стол при Учителя на ул. „Опълченска" 66, студенти, които са били братята там, бяха 7-8 братя, я научили при Учителя. Учителят я свирил, пял и те са я научили. И когато Учителят дойде в клас в „Турферайн" бeшe помня, Той каза: „Нека да дойдат братята които знаят песента". Дойдоха, изпяха я, един път, два пъти и след това Учителят свиреше и ние я научихме. Обикновено когато даваше песни в клас или идваше с готова песен или почваше нещо и Той пред нас я създаваше. Просто направо виждахме как става този процес. Но виждахме резултата, нали щото каже едната фраза, другата. И този процес. Но виждахме резултата, нали щото каже едната фраза, другата. И затуй когато Учителят идваше в клас с цигулката, правеше ни празник. Всички: „А, днес ще има пеене, днеска ще има нова песен". С много радост сме посрещали Учителя. Някога Той я носеше цигулката, друг път ще даде на някой да я донесе. И като видиме че цигулката е дошла, значи ще има песен. А се е случвало, да донесе цигулката и да няма песен, защото мисълта протекла в друга насока, нали? Друга тема се явила, която не поражда песен. После много пъти Той ни е изпявал песни. Например много мелодии, даже не знам дали всички мелодии са записани, които Учителят ги е пял. Друг път пък е давал текст Той и е казвал, например в Младежкия клас Учителят каза така: „Хайде, Дух обичен и чист". Дух обичен и чист. Дайте казва една мелодия на тези песен, на тези думи. И всички сега си тананикаме мислено, нали така и казва: „Е, кой ще даде това". Мисля, че някой каза, друг, но Георги Радев изпя „Дух обичен и чист" и тъй си остана, защото беше много хубаво.
В.К.: Значи: Дух обичен и чист. Е.А.: Да. И така неговата мелодия остана. И ние го пяхме после много време в класа, научихме мелодията и друг път пак сме го пели. В.К.: Аз съм виждал една книжка от 1927 год. „Братски песни", те как се създаваха, по същия начин ли?| Е.А.: Братските песни са: Учителят е давал идеите, на някой мелодията, а пък идеите ги е давал например на дядо Благо, той нали, писател и на други, които могат да правят стихове, да ги турят в стихотворна форма, за да може да се изпее песента. Значи идеята дава, написват текста, а после Учителят дава и мелодията. Така е например песента за Любовта „Любовта е извор". Да, един път спомням си слезе Учителят по стълбите, а Той ни е слушал и горе като пееме нали, и като слезе, и се качи на катедрата каза: „Така както пеете песните, аз вече не мога да ги познавам". Защото някак много провлачено някак е пеехме, неритмично и не в тоя ритъм в който Той беше я дал. Много мъчно беше бе брате да го направим както трябва ли, ние ли бяхме такива невнимателни, неакуратни, нали трябва музикална култура, музикална подготовка. В.К.: Сега да събереш ти хора, можеш ли да ги научиш да пеят ако никой не знае да пее? Е.А.: Вижте, имаше някои, които имаха гласове и пееха. Те въобще са пяли, защото имат хубави гласове и те водеха. Първите години поне така аз заварих, те водеха. А после когато Учителят отвори класовете, вече това, тези песни ние ги учехме направо от Него. Сега в записването спорове имаше впоследствие, но ние ги заучавахме от Него, направо ги заучавахме от Него.
