В.К.: Сега искам да питам за първите заселници на Изгрева. Тука виждам на снимките бараки, палатки. Как си правихте Вие къщите? Как се заселвахте? Е.А.: На Изгрева, след като се установи, когато се закупи Изгрева, първите години нямаше заселници. Ние идвахме само за изгрев и гимнастики сме правили, първите гимнастики сме правили там.
Сега тази снимка, която ми показвате, това е Борис Николов, това Надка Печеникова - сестрата на Славчо, това е Вера Куртева, знаеш ли че този човек не мога да си спомня кой е и тази не я познавам. А това е пък на сестра Динова бараката. Аз лично нищо не съм закупувала. Ха, ха, защото не съм имала никога пари и никога намерение. Ние живеехме нали при родителите си и после когато Учителят ни направи бараката дойдохме трите стенографки да живеем заедно в „Парахода". Това беше една голяма поляна на Баучер. Тя беше пет или шест декара. Малки бяха борчетата и много гъсти бяха. Оттука имаше само една пътека насам. А това беше онази къща, съседната, в съседния двор. Това е салонът. Салонът бе направен в 1927 год. Това е стаята, която бе направена 1926 год. Това е долната стая за Учителя, където живя 1926 год., една година. Това е приемната. На следващата година се направи до нея друга стая. Сградата на приемната представляваше едно антренце, а вътре всичкото е празно. Вътре като се влезеше, тука имаше един параван с бяло платно и имаше тука едно отворче. Празно място. Зад него беше един гардероб и още друг един гардероб. До стената тука беше един долап в който имаше провизии, най-много имаше сладка, които носеха на Учителя и Той ги слагаше. От тази страна до стената отвън после Му направиха едни приятели един скрин. В него имаше вещи и дрехи. Тука беше един гардероб вътре на Учителя. После Му купиха друг гардероб, по-голям и той беше така четирикрил. Щото Учителят горе не прие да Му сложат гардероб. Той имаше една закачалка на която си слагаше дрехите. Оттука в ляво бяха наредени столове, на които сядаха гостите. От тази страна южната имаше прозорец, пред прозореца беше една маса, голяма маса, мисля че беше разтегателна и там на нея Учителят закусваше и обядваше. Да, обядваше и закусваше. Зад Него имаше една библиотека с книги, които държеше Учителя. И горе имаше библиотека и тук имаше библиотека. А след това имаше сега тука имаше Учителят една поставка, един чайник електрически, където си топлеше вода, в стаята в ляво. Показано е на снимката. Тя беше голяма стая, широка, по-широка от горната. Сега горе е емблемата. Това е име, но сърцето което е с пламъка. А долу е котвата тук. Тука е котвата, а сърцето е горе. Надписът при котвата е „Глава на Твоето Слово е Истината". Това е котвата, а пък тука над другия салон, там има гърне с пламъка, ще го видиш. Значи това е приемната, която остана до края приемна. Учителят само първата година спа там, там прекара зимата. И когато се качи горе, там имаше стая Негова, лична. Той казваше, ако е зиме да се запали печката за което даваше ключа, или пък на студено приемаше, ако е за малко. А пък през другото време нямаше нужда от палене, нали. По-нататък е салона. Това е салона. Влизаше се оттука, ето вратата. Оттука нагоре има стъпала и горе има едно малко, разширеничко на което Учителят си държеше дървата през зимата. Това е южният прозорец и от другата страна имаше прозорец. Ето и от другата страна прозореца. Това е балкона отпред. Да, това е балкона, да.
Помня една случка, казаха, че веднъж бил се заключил и си бил забравил ключовете и накарал дядо Ради да се качи през прозореца по стълбата, за да отключи отвътре. Да, и мене ме накара веднъж. Той имаше секретен ключ на вратата. Забравил си ключа в другия панталон и няма как да отвори. И един път даже нямало Ангел, нямало брат Ради и Савка идва и вика: „Учителят Еленке те вика веднага", аз даже бях в банята, веднага се приготвих за една минута изтичах и ми каза: „Можеш ли да се качиш, аз ще ти държа стълбата". И аз се качих. В.К.: Не мина ли през стената, както казват другите? Е.А.: Не, не, не, слезе така, ха, ха. Аз даже бях много горда, че Учителят има доверие в мене. Не, ама аз не се страхувах, ама после като се качих на височкото, така видях че коджа е високо, ама Учителят ми държи стълбата, хич не се страхувах, прескочих от тук, отидох и Му отворих.
Другото, това нещо отгоре го наричахме солариум. Учителят тука нищо нямаше. Вътре имаше само едно легло. Всичкото беше свободно да се огрява от слънцето и Учителят тука си правеше слънчеви бани и се изпотяваше. Даже мене ме накара, когато оттука беше онази къща, оттука дотам по едно перденце дотук да Му направя пердета, за да не Го виждат от другата страна. Той се изкачваше тука по стъпалата нагоре. Това беше от тази стая на Учителя, горната. На тази страна, оттука бяха стъпалцата. Това фактически е юг, това е изток.
Сега за салона. Той беше празен, разбира се, високи стени, хубави. В началото той беше донякъде неустроен. Тук имаше още един прозорец и беше ограден. В 1936 год. през лятото решиха да направят сцена и го удължиха салона. В.К.: Разкажи къде и как горе е живял Учителя в малката стая. Е.А.: Е, а, ха, ха. Ами Той имаше едно антре, което беше два метра, нямаше повече от два метра. Той един брат Зенови взе мярка на всичко, когато ни взеха салона. Аз не съм го мерила, но на око казвам. След това имаше една кофа с една лопатка, кюмюр. В.К.: Да, кофа. Е.А.: И след това като се влезе в това антренце, отдясна страна е вратата за стаята на Учителя. А срещу него е прозореца, който осветява антренцето. През него прозорец като се отвори, Учителят се качваше, за да се отиде горе в солариума. В.К.: Той какво представляваше? Е.А.: Той беше една дървена постройчица отгоре, от всичките страни с прозорци и когато дойде пивницата, Той за да не го безпокоят, спокойно да си седи горе, тогава поиска пердета да Му направиме, само от към онази страна, а не отпреде. Щото там някак по се вижда сигурно, аз не зная, но Той това помоли да Му направя, помня, че ми даде пари и каза направи Ми, иди вземи мярка и направи това и аз го направих.
В.К.: Ставаше въпрос за заключването на вратата и забравения ключ. Е.А.: А пък Учителят и долната стая направи със секретен ключ и горната, защото не всички които идваха бяха честни хора. Един път когато чистихме на Учителя стаята и когато боядисвахме изчезна една Негова шапка. Бяхме багажа го наредили отпреде. Е сега, много багаж, нали от долната стая бяхме извадили и кой направи това не зная, кой си позволи такова нещо да направи, че тогава Учителят почна да слага ключове. И долу заключи, и горе беше секретен ключ, но като се мие.
Той държеше ключа в панталона и като слезе някога, сменил си панталона, забравил да смени ключа и се заключваше. И тогава имаше една дълга стълба, слагаха я на балкона и прескачаха балкона, и отваряха отвътре вратата. Щото отвътре нали такава беше секретна. В.К.: Кой го правеше това, дядо Ради? Значи Учителят не минаваше през стената както на някои окултисти им се иска. Слага се стълбата? Е.А.: Дядо Ради, братя, а един път даже и мене ме извика. Изглежда, че никой нямаше и Савка вика: „Еленке, Учителят те вика". Викам: „Добре". Даже аз бях в банята и веднага се облякох и тичам. „Еленке, каза, забравил съм си ключа. Можеш ли да се покатериш по стълбата?" И аз понеже бях като момче. В „Парахода" бях момчето и покатерих се. После Учителят ми държи стълбата, как ще ме е страх. И покатерих се, прескочих балкона и Му отворих. И се радвах, че ме удостои с тая чест. Щото все пак това показва че има доверие, че мога да го направя. То малко спадаше от мъжките работи.
