В.К.: Какво ще ни разкажете за т.н. „Школа" на чичо Дончо, която се е подвизавала по времето на Учителя с неговите ученици? Е.А.: Аз бях в тая школа. Позабравила съм точно годините. Бях срещнала Учителя преди една-две години, не по-малко от две. Една цяла година откакто бях срещнала Учителя. И Михаил Влаевски и съпругата му Пенка и Димитър Стоянов, ние бяхме в теософското общество, където проучвахме книгите на теософите, както ги наричаха те „ложи" и оттам се познавах с тях. Аз не познавах никого другиго, бях нова в братството и те веднъж ми казват: „Еленке, има една групичка, духовна група, където духовете се изявяват и ако искаш ела на събрание". И ме заведоха в една къща, някъде към затвора беше при една наша сестра. Там се събираха при най-скромна обстановка така. Аз отидох на това събрание, ама да Ви кажа нищо не помня от него. Как се проведе не мога да кажа. Но още на другия ден ме поканиха в другата вътрешната група. В нея група бяха влезли вече доста приятели млади преди мен. Там беше Георги Томалевски, Кирил Икономов, един Златко Златев, беше Сапунджиев, неговата сестра, лична моя приятелка, Влаевски и Влаевска. А чичо Дончо беше ръководител на групата. Презимето му не знам, бай Дончо му казвахме. Там имаше две деца които бяха медиумите. И те бяха слухари. Ние се събирахме, изпявахме една-две песни братски, Учителюви песни, както се казваше тогава, да се създаде атмосфера, за да се проявят духовете. И през време на пеене децата почват да пишат. И пишат, пишат или едното, или двете заедно и след като свършат бай Дончо четеше това, което е написано, и те в тези писания даваха наставленията какво да правим, за духовната ни работа как да се подвизаваме и ни даваха наряди, за да изпълняваме, за духовното. Даваха ни наряди за храната и за облеклото даже, наряди бяха например, аз си спомням които ги обичах. Беше така: Да си представиме, че всички един от нас е като слънце и тази светлина облива всички от групата които сме. В определен час това упражнение го правим, не определен, а десет или пет минути обливаме, това го правим към целия свят, към българския народ, или към цялото човечество. Аз трябва да кажа, че много ми харесваха тия упражнения, защото така да си мислиш, че си слънце - самото туй нещо те повдига. Нали представяш си че ти си едно слънце и в това слънце обгръщаш всички хора. Мен ми допадаше това упражнение. Него само помня, даваха ни и молитви. А пък много често даваха на всеки един от групата и неговият ръководител. Защото всички от групата имахме специален ръководител и аз като отидох вече бяха се изредили апостолите Петър, Павел, Андрей, Лука и т.н. всичките апостоли, за мене нямаше апостол за ръководител. Беше апостолското оръдие само останало, което било връзка между апостолите и Бога. Това ми беше патронът който ме ръководеше. Сега да ви кажа, аз тогава бях съвсем нова в тези неща, напълно не вярвах. Още духовните въпроси не ми бяха ясни, но аз чувствах че нещо има вън от видимото, но никаква яснота нямах за това. Даже и Учителят каквото говореше и по тези въпроси, и те не ми бяха ясни. Сега открито си казвам, какво беше тогава в моето съзнание. Но бях готова да слушам и изпълнявам.
А задачата беше за бърза еволюция. Ние като работиме така по-бързо ще еволюираме. Аз мислех че това е възможно, нали, щом го казват. Но аз не разбирах че няма бърза еволюция. Щото има естествена еволюция, което е нормално, а бърза еволюция недоносчета ражда. И съгласих се. Даже още първата вечер като отидох, духовете казаха: „Сестрите да си острижели косата". Същата вечер си остригах косата. Михаил Влаевски с машинката ме острига като войник. Но аз понеже бях студентка съобразих и казах да ми оставят тука малко дълги косички, че после като направих от моята коса перука, да не е гола главата ми. Те и другите си бяха направили перука. Като ходех в университета слагах си перуката и косата която ми бяха оставили не личеше че съм остригана. Съобразявах се с условията при които съм. Добре че съобразих, защото имайте предвид имам втора майка, вкъщи ще ме видят с гола глава, ще кажат подлудя ли да се острижеш. Трябваше да се скрия от там. Даже докато ми направят перуката беше мъчно. И цялото време докато носех перуката, цели единадесет месеца беше наистина изтезание за мене. После като почна да ми израства косата, изкачаше през перуката. И някои така ме дърпаха за нея, нали. Защото аз я гладя, гладя, но не мога да я огладя. И когато ми порасна вече косата така че да мога, донякъде така, свалих я и веднага я изгорих, не исках и спомен да имам за това. Но разбира се в това време аз бях изминала и един вътрешен път.
През лятото ходехме с галоши, за да изолираме лошите влияния от земята. През зимата режимът който ни дадоха беше, да ядем само варено жито без нищо, само два дена през седмицата ще ядем хляб и тиква. И хляб не ядяхме даже. Сега от този режим, моята приятелка Мария Сапунджиева заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год. Аз 1921 год. през есента съм отишла в този кръжок. Аз отидох по-късно през зимата на 1921 год. е било. По-късно бях отишла. Те по-рано бяха отишли от мене. Щото мене ме смятаха много нова и затуй не ме бяха поканили. Но видяли че съм ревностна и даже тогава ще ви кажа, че бай Дончо беше много трезв. По-трезв беше. Вижте, каза, не бързай да си стрижеш косата. Те духовете казват сега, пък утре друго нещо може да кажат. Той вече беше забелязал непостоянството на духовете. Сега опитността която имах от духовете беше това, че тяхните уста на децата не можеха да измислят това което пише. Едното беше в четвърто отделение, другото беше във втори прогимназиален клас. Значи пети сегашен. В никой случай не беше тяхно това което пишеха. Те даваха едни сложни чертежи, много сложни, не знам как ги наричаха, сега съм ги забравила, защото аз не се занимавах, но Георги Томалевски и Кирил Икономов работеха в строителния техникум и те като специалисти чертаеха тия чертежи. И като ги гледах, рекох си, че едно дете това не може да измисли. И после, за да го каже, че такива, че онакива, не се получаваха невъзможни неща, а възможни неща се получаваха, щото духовете могат да дадат и неверни неща нали, ако не разбираха. Значи тези които даваха тези чертежи на децата явно е че бяха други същества. Защо Наталия има положителна опитност от там?
В.К.: Вие продължавахте да ходите на школата при Учителя? Е.А.: Ходехме при Учителя, пък сега по какви пътища знаеше, щом като ни говореше, че човек трябва да носи дълга коса за да запази магнетизма на главата си. Може ли, ние сме в противоречие вече. Нали на главата магнетизмът трябва да се пази, а аз бях с остригана глава. А знаете ли защо трябваше да се острижем, за да получим по-добре влиянията отгоре. Това беше повода. В.К.: Значи той каквото медиума говори, Учителят говори точно обратното. Е.А.: Не, те другояче казаха. Те може да са били, какви са били не зная. Аз да ви кажа, това което не разбирам не искам да се произнася. Но факта, че все пак не само Учителя, те всички окултисти казват, че човек трябва да носи дълга коса, нали, защото магнетизма се запазва. А не стригана както ние я носехме. В.К.: Какво казваха духовете за Учителя? Е.А.: Те казаха че Учителят е представител на Бялото Братство. Това вече не внасяше противоречие. Само че, това „Само че" внасяше сянка. „Всеки, който дойде на земята в плът може да се излъже". Видите ли, това беше сянката която искаха да хвърлят. Е добре, аз после когато си размишлявах, ами ние какво получаваме чрез децата? И те са написани от дете. Защо да смятаме че чрез децата като ни говорят, това ще бъде истинското слово, пък за Учителя може да се оспори от тях. Това бяха такива примки с които да отвлекат съзнанието ни в друга посока в която те искаха да ни заведат. Не беше всичкото светло и бяло което ни учиха там, не беше. Ще ви кажа защо. След като се набраха много неща, противоречия в нас, те братята решават да поканят Учителя при нас. Още повече че духовете вече се размножиха, явявяше се духът на земята, логоса на земята. Че логосът на слънцето, че логосът на Венера, разбирате ли, тези същества които управляваха планетите. И по такъв начин те много високо се качиха. Че от Венера почнаха да идват. Сега, всичкото това пък не можеш да го провериш. Никой, кой от нас може да каже сега че този дух е от Венера или от Слънцето, или от това. Христос не се е проявявал. Не казаха че Христос е дошъл при нас. Ами те са големи същества за които говореха логосите. И решили братята в по-ограничен кръг да се съберат при Влаевски, щото ние се събирахме у Влаевски. Те имаха една таванска стая, някъде към пазара, този женския пазар дето му викат, една стара постройка и там отивахме. Качвахме се по едни тъмни стъпала и вечер се събирахме и някога ни оставяха брат до 12 часа да медитираме. Духовете ще кажат: „Сега един час ще медитирате!" И ние седим и медитираме. Ама кой какво е медитирал не знам. Аз нищо не разбирах и не знаех. Аз не се научих да медитирам тогава. Пък и сега не знам колко знам да медитирам. И поканват Учителя и Учителя идва и само са били 4-5 души, толкоз. И показват на Учителя словата, които ни се говорят, показват Му картините които ги рисуват. Учителят слушал, слушал, слушал и казала: „Добра храна е оризът".
В.К.: Защо оризът? Е.А.: Това значи, ние хвърчим в небето, пък на земята нищо не сме си уредили. Ние така го разбрахме. „Добра храна е оризът". И Той казал: „Съществата които ви ръководят са и бели и черни. Белите ви учат хубаво. Но черните искат да ви отвлекат, да заболеете и да напуснете земята". И жертва за това бяха тримата: моята приятелка, брат й и Дончо. Моята приятелка се помина през лятото. След като тя се помина аз повече не стъпих нито у тях, нито у Дончови, нито и у Влаевски. Пенка Влаевска страдаше от скрофули. Тя след това забременя, роди две дечица, близнета мисля че бяха ли, едно подир друго ли бяха, не зная, но и двете умряха. После умряха по други причини. Научих там от една сестра причината. А те както ги хранили, лошо ги хранили пък Учителя казал: „ Е вие пък много сте избързали, на деца не се дават така рано сокове". Те нещо искали да се престараят, че в храненето са ги объркали и си заминаха децата. Това впоследствие много скоро го научих от дъщерята на хазаите. Майка й и е казала това. Щото майка й е на наша възраст, а пък тя е по-млада. И когато идва така Учителя и казва тези неща, отведнъж ние, тези които така бяхме влезли се отделихме, защото вижте, храната ни беше много трудна. Само жито, а хляб да не ядеме, тиква ядехме четвъртък и то беше празник. Щото като ядеш жито, ден, два, три само жито варено без нищо ами то омръзва и затова много беше празнично, че хляб и тиква можем да ядеме. Но това е било може би да ни изтощят ли, не знам за какво. За какво друго са тези съвети? Чичо Дончо и той умря от удар. Чичо Дончо умря от удар, моята приятелка умря от туберкулоза, брат й умря и той от туберкулоза след нея. Другите останаха до края, но това бяха тези хора, които, това беше като църква за тях. Те нямаха никак отношение, нямаха проблеми. Те си ходеха както един православен ще отиде на църква да запали свещ, така те си ходеха на събранието. В.К.: През време на школата чувах че на Изгрева са се събирали, пак са имали сеанси. Е.А.: Не сме правили опити. Някои са правили. Някои от любопитство. Други се бяха вързали и завързани останаха от духовете. Накрая си платиха и то с живота си.
