Казвам се Стоянка Илиева Христова и съм родена на 27 юли 1899 г. в гр. Нови пазар от майка Елена Миркова и от баща Мирко Христов, българи от плът и дух.
В дългата низа от дни и години, които образуват съдържанието на един човешки живот на земята, има събуждане, устрем, възход, има достигане на една връхна точка, а след нея - бавно слизане по наклон към един неизбежен за земята финал. Човек върви и не се обръща назад, но като достигне връхната точка в пътя и стъпи по наклона, все по-често се обръща назад да види, да огледа изминалия път, да си направи равносметка. Ония, които пишат мемоари най-добре познават тоя вътрешен процес. Но мемоарите обрисуват цялостно един човешки живот, в който са подбрани все пак по-значителните, по-характерните изживявания и събития в живота на един човек с оглед на времето, на епохата, в която е живял. Мемоарите отразяват забележителни събития и в епохата. Аз не пиша мемоари. От ретроспективния поглед, с който обгръщам целия си изминал досега път, след преценката, която си правя, спирам се само на най-светлите години в живота си, на най-красивите зърна в броеницата от дни и години. За тях искам да разкажа просто и непринудено, да оставя веществен документ за един свещен живот, спомен, който може би косвено ще интересува, ще вълнува и ползува ония, които се докоснат до него. Улавям перото не без тъга, защото хубавите, красивите спомени в дни на страдания и изпитания сами по себе си са извор на тъга, защото са неповторими, безвъзвратно отлетели и съпоставени с настоящето, те по-ярко изпъкват и будят тъга. Същевременно човек се освежава донякъде, потапяйки се в тънката неуловима аура, оставена от онова, което е било.
Но трябва да се върна малко назад, докато стигна тази дата. Когато Учителя е правил своите научни обиколки из България в продължение на 11 години, начиная от 1990 година, посетил и моето родно място - Нови пазар - тогава малък градец. Аз съм била малко дете. Той се запознал с баща ми, защото при своите обиколки целта му е била да влиза в контакт с народа, да дири и открива нови души, да проучва и българина като тип. Затова е изнасял сказки по френология, физиогномика, затова е правил и съответно измервания на много глави, като е съставял и френологични карти. При това, Той носел със себе си своята първа излязла от печат книга "Наука и възпитание" и при някои срещи с хора предлагал. Така той връчил на баща ми след разговора, който водили един екземпляр от тази ценна книга и мисля, че тя е изиграла роля на покана. Поканена съм била аз, малкото тогава дете, защото баща ми не се раздвижил особено, не възприел нищо от това, което му говорил Учителя, а книгата запазил непокътната без да я прочете. Така неразрязана тя попадна по-късно в моите ръце и аз действително помислих след няколко години, че тя е била предназначена именно за мен.
