Първата задача, която Учителят постави бе сестрите да си вземат две хубави малки стомнички, а не каквото и да е и с тях да си носят вода от чешмата на Диана бад. Носенето на водата действува здравословно, защото човек приема магнетизма от водата.
Второ: Той препоръчваше водата да се носи във всяко време и особено лятно, време, когато трябваше да се облекат със зимни дрехи, за да се изпотят. Тази задача описах, но тук ще добавим, че като си отидат в бараките отвън в един леген ги чака затоплена слънчева вода. Съблекат се и се обливат с топла слънчева вода и след това легнат да си починат.
Трето: След като починат ще станат и ще си сварят вода и ще пият гореща вода. Оттогава пием все топла вода.
Четвърто: Учителят препоръчваше да се обливаме с топла слънчева вода поставена в една кофа или леген да се нагрее цял ден.
Пето: Всяка вечер краката се поставяха в топла вода, независимо как си прекарал деня. Навеждаш се и с едната ръка масажираш пръстите си ту на единия, ту на другия крак.
Шесто: Учителят препоръча на нас младите да носим вода в две големи стомни по 15 литра. Обикновено ги носехме на ръце, а понякога на кобилица. Занасяхме ги на Изгрева и след това минавахме от барака на барака и предлагахме вода на всекиго. Всеки си взимаше от тази вода най-малко по една чаша, защото знаеше задачата от Учителя. Идеята бе, че един отива при извора на живота, пълни и налива с блага своите съдове и след това занася и раздава тези блага на своите братя и сестри. Така се приучавахме към идеята за Братство и Единство.
Учителят изнесе цяла беседа върху горещата вода още в първите години. Той даде тези задачи с водите и дълги години всички, които живееха на Изгрева ги правеха. Много братя и сестри чрез туй водолечение се излекуваха и имаха много добри резултати от тези упражнения. От тогава всички пиеха гореща вода, независимо къде бяха - на Изгрева, на гости или на планината. Понякога прекаляваха, за което Учителят каза: „Като ви казах да пиете гореща вода вие почнахте да се щавите." По онези години българите обработваха кожите като ги поставяха в гореща вода, от която космите падат. Като заколят кокошка, сложат я във вряла вода, тя се попарва и лесно се оскубва перушината. Обикновено минаваха под един и същ израз - „щавене". Та като пиеха гореща вода и прекаляваха, те си изгаряха стомаха и с това го щавеха. Тогава тази дума беше за нас жива дума, защото беше свързана с живота на българина. Днес за вас тази дума е мъртва, защото го няма вече този бит на българина. Времето го отвя, но остана Словото на Учителя.
