През 1972 г. се възроди идеята в умовете на някои от съвременниците на школата на Учителя Дънов, да се напише историческа книга за Учителя Дънов. Опитът от отпечатаната книга "Учителят" - 1946 г., бе неудачен и предизвика буря от негодувание от онези, които обитаваха Изгрева по простата причина, че те не бяха допуснати да участват в нея. А книгата за онова време е едно луксозно издание и материала включен в нея е на висота. Цялата история по написването и отпечатването на книгата "Учителят" е описана в поредицата "Изгревът", том III, стр. 208, N0 9, стр. 209, N0 10; том IV, стр. 516, N0 69; том V, стр. 549, N0 12, стр. 552, N0 213.
След многократни съвещания бе решено да се даде тази задача на Георги Томалевски, който като писател и вещ в перото трябваше да подреди, подготви и да представи материала. Започнаха да събират материали от София и провинцията и да му ги предават и то при един необикновен ентусиазъм, че се подготвя историческа книга за Учителя. В София Никола Нанков му предаде един голям архив, който бе събиран от него десетки години за историята на Братството, както и опитности на ученици, които му ги бяха предали за съхранение и архив. Друг, който бе работил бе Галилей Величков, който бе вече написал собственоръчно своите опитности и по-кьс-но бяха издадени в "Изгревът", том IV, стр. 52-143, както и следващата част от стр. 144-239, която бе диктувана на Вергилий Кръстев. Също в том I, стр. 5108 са публикувани спомени на Галилей Величков. Този собственоръчно написан от Галилей материал беше предаден да се ползва от Георги Томалевски за предстоящата книга.
Научавайки за това, аз отидох при Георги Томалевски. Той беше завършил книгата, която беше работил шест месеца. Каза ми, че е преразка-зал материала, че го е преработил и четири копия ги е предал за прочит на онези приятели, които му бяха предали да ползва материала. При разговора си с него се повдигна въпроса за авторството на тази книга. Той ме убеди, че това е колективен труд, че той само го е подредил и го е представил на достъпен български език. Обърнах му внимание, че трябва да напише имената на сътрудниците си, за да няма после недоразумения. Томалевски изтъкна своята теза, че окултният ученик трябва да бъде смирен и да не си изнася името си на показ и затова също не смее да напише както своето име, така и на другите. Аз възразих. Не ме послуша. Всички знаеха, че книгата е написана от Георги Томалевски и че той трябва да носи лавровия венец. След като преминаха копията от ръкописа при приятелите, то Галилей Величков се възмути, че е взел неговият материал и че го е преработил, преразказал и накрая е провалил материала и отгоре като похлупак на всичко не му е писал името. Обещах на Галилей, че неговото име след време ще стои там където трябва и където заслужава. Изпълних обещанието си с публикуването на неговите спомени цитирани по-горе по страници.
А Никола Нанков беше направо вбесен. Викаше и крещеше пред мен: "Крадци и мошеници!" Бяха му окрали материала без да пишат неговото име. А той го бе събирал десетки години в онези години на непрекъснати обиски от страна на милицията. По въпроса виж "Изгревът", том IV, стр. 587-588. След време тази книга бе преведена на френски. Никола Нанков написа една рецензия въз основа на ръкописния труд на Георги Томалевски, която поместваме под надслов: "Документално означава истинско".
В една от срещите си с Румяна Томалевска, любимата му дъщеря, обърнах внимание, че това е колективен труд и че има в ръкописа преразка-зан много материал от автори, които имат самостоятелни спомени и че ако публикува този ръкопис, то ще провали окончателно баща си. Не ме послуша. През 1997 г. бе издадена същата книга със заглавие, с надслов "Учителят Беинса Дуно" на издателство "Алфадар" под ^5ВN 954-8785-15-3 с автор Георги Томалевски. По този начин искаха да узаконят, че Георги Томалевски е автор на този труд. От тук дойде най-големия провал на Георги Томалевски. По времето на Школата жена му го отклони от Школата и сега дъщеря му с отпечатването на този труд го довърши окончателно. Но главната вина е негова. Ето сега последователно ще се спрем по точки, за да се види голяма лъжа, за да може да се отдели от Истината. Истината винаги възтържествува.
1. Целият материал е предоставен на Георги Томалевски от отделни автори. Той го е преразказал и по този начин премахва имената на авторите. Понякога си служи с инициали, понеже не познава имената на онези, които са представили материала. Някои смятат, че инициалите са писани, да не би да се увреди на авторите, понеже комунистическата власт преследваше тогава това Учение. Това не е вярно, понеже повече от половината от тези лица тогава бяха отдавна починали, десетки години преди това.
2. Той преразказва онези текстове, които му бяха представени за музиката на Учителя, за Паневритмията и за Словото на Учителя. Той следва една своя теория, че Словото на Учителя Дънов трябва да бъде преразказано на българския читател от изкусни майстори на перото какъвто е той. Днес има запазени беседи, където лично Георги Томалевски е преразказвал беседите на Учителя с негови думи, за да бъдат идеите на Учителя по-достъпни за недорасналите български глави да четат Словото на Учителя и то в оригинал. Аз смятам, че това е кощунство към Словото на Учителя и подигравка с труда на учениците, съвременници на Учителя от Школата на Бялото Братство.
3. Несъстоятелността на някои исторически факти в отпечатаната книга на Георги Томалевски бяха предадени от Никола Нанков в "Документално означава истинско", което публикуваме преди това изложение.
4. От книгата, от стр. 11 до стр. 112 е материал на Никола Нанков, който материал тука е преразказан. За разчитане на инициалите от стр. 93 виж "Изгревът", том I, стр. 636; том II, стр. 32, N0 11; том II, стр. 219, N0 97.
5. От стр. 113-157 са есета написани от Томалевски върху материали предоставени от негови съвременници с авторски имена. Но тука са пропуснати.
6. На стр. 140 "Теменужките" е описано от Галилей Величков, понеже материала е негов. Виж "Изгревът", том I, стр. 30. А инициалите М.З. е името на Михаил Звездински.
7. На стр. 162-164 текстът на писмото с инициали Д.К. е от Димитър Кочев. Неговите опитности ще бъдат публикувани по-късно в някои от следващите томове на "Изгревът", които собственоръчно е записал и ми е предал.
8. Целият раздел за музика на Учителя от стр. 169-192 е материал предаден от Галилей Величков. Ръкописът му представляваше извадени мисли на Учителя за музиката от беседите на Учителя, както и от частни разговори записани от Боян Боев. Този раздел тук е преразказан в една литературна форма.
9. На стр. 179 заглавието "Цигулката" е материал на Галилей Величков.
Прочетете от 12 ред отгоре надолу та чак до края на стр. 172. След това сравнете с "Изгрева", том I, стр. 7-9, както и том IV, стр. 136-138. Целият този материал е цитат на материала на Галилей Величков. Това е едно от най-големите доказателства за кражбата наречена плагиатство от писателското съсловие.
10. От стр. 183-192 за Паневритмията е материал на Боян Боев, което е публикувано в "Паневритмията", издание 1938 г., както и малката Паневритмия от 1941 г., "Слънчеви лъчи" - 1942 г., както и материали на Боян Боев публикувани в списание "Житно зърно", книгата "Учителят" - 1947 г., "Учителят, разговори при 7-те рилски езера", -1947 г.
11. Материалът от стр. 203-213 е от архива на Цанка Екимова, която изваждаше по различни теми цитати от Словото на Учителя.
12. От стр. 214-218 се говори за теософите. Този материал е взет от Борис Николов и Мария Тодорова. Виж "Изгревът", том I, стр. 274-283; том III, стр. 77-79; том IV, стр. 138-139. За евангелистите виж том II, стр. 224, N0 103.
13. От стр. 219-221 инициалите Т.П. е материал на Тодор Попов от Ямбол. Този материал е описан в "Изгревът". А подробно ще бъде публикуван, когато се изнесе историята на Ямболското братство от дъщерята на Тодор Попов, която е подготвила материала и се казва д-р Йорданка Попова.
14. На стр. 235 инициалите за дневника на Е. И. означават Елена Иларионова. Дневникът на Елена Иларионова е публикуван от Павлина Даскалова във "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том I, 1995 г. и том II, 1996 г. Някои от спомените на Елена Иларионова са предадени от други автори, като нейното име е запазено и са публикувани в "Изгревът".
15. На стр. 240-243 инициалите Г. Р. е Георги Радев от Ямбол. Неговите опитности са описани от самият него, както и от сина му Радко, който е подготвил материала и ще бъдат публикувани към историята на Ямболското братство в един от следващите томове на "Изгрева".
16. На стр. 244 инициалите Т. А. е Тодор Абаджиев, който е бил ръководител на Ямболското братство. Тази опитност е описана в "Изгревът", том II, стр. 382, N0 116.
17. На стр. 245-247 инициалите Б.Н. е Борис Николов. Виж "Изгревът", том III, стр. 159, N0 23. Дори Борис Николов тази своя опитност я бе пуснал в едно от своите послания като ръководител на братството.
18. На стр. 248-250 инициалите М.П. е Милка Периклиева. Тя лично е написала своите опитности като една част се отпечатаха на английски. Виж "Изгревът", том VII, стр. 666-667. Материалът на Милка Периклиева е събран и се чака разрешението от нейните племенници - Марта и Ева, които са дъщери на Александър Периклиев, рожден брат на Милка Периклиева. И двете племеннички живеят и работят в чужбина, едната във Франция, другата в Швеция.
19. От стр. 267-326 са поместени 12 разговора. Това не са оригинални разговори с Учителя. Това са измислени разговори от Георги Томалевски. Той взима някоя отпечатана страница от лекциите или беседите на Учителя, спира се на някое подходящо изречение, което му харесва и го изважда. След това отпред му прикачва подходящ въпрос и така подготвя своите дванадесет разговора на измисления ученик с Учителя. Томалевски е практикувал тази литературна форма в една от своите книги "Астрология за народа". Там е поставена диалогична форма на сюжетната нишка между един професор наречен Звездолюбов и един градинар на име Ради. Градинарят Ради задава въпроси на професор Звездолюбов и същият отговаря. Там Георги Томалевски в образа на градинарят Ради визира дядо Ради от Изгрева, който наистина бе градинар на братската градина и се казваше Ради Танчев. А в името Звездолюбов се визира автора на книгата Георги Томалевски, който бе учител по физика и астрономия в една софийска гимназия - "Антим I", на ул. "Оборище" до реката Перловска. Цялата книга е в диалогична форма. Въпроси на градинаря Ради и отговори на професор Звездолюбов. Тук, в тази книга от стр. 267-326 е направено същото. Има измислени въпроси на един ученик, т.е. на Георги Томалевски и отговори от Словото на Учителя, които отговори са взети от публикувано Слово в различни лекции и беседи.
ИЗВОДИТЕ:
1. Всеки читател, който сравни изнесените факти е длъжен да си направи своите заключения при положение, че чете "Изгревът".
2. Това е кражба на Георги Томалевски от своите съвременници. Вината носи както той самия, така и ония, които отпечатаха след него тая книга.
3. На времето работих и записвах спомените на Елена Андреева. Там заварих и Георги Томалевски. Когато заговорих, че аз издирвам спомените на учениците с Учителя той се разплака и започна да се упреква, че нямал спомени с Учителя. Аз добавих, че не може да няма щом е бил на Изгрева. Така и стана, че неговите опитности бяха разказани от други негови съвременници и бяха публикувани в "Изгревът" и то от мен. За справка виж "Изгревът", том II, стр. 154, N0 40; том III, стр. 79-80, N0 67, 68; том IV, стр. 258,
N0 26; стр. 259, N0 27, 28; стр. 272, N0 45; стр. 281, N0 58; том V, стр. 135, N0 59. Така, че онзи, който прочете горепосочените страници ще има точна представа за лицето Георги Томалевски. Следователно той не бе забравен както от мен, така също от другите. Другите му свършиха работата. А той обърка работите на другите! В том VIII Димитър Грива разказва за него.
4. Георги Томалевски слиза от Невидимия свят, ражда се, отраства с голям духовен кредит тук на земята. Но тук на земята той пропилява този духовен кредит. Вината се носи първо от него самия. След това идва ред да му пречи съпругата му, която бе еврейка и която го отклонява 10 години от Школата на Учителя. Накрая се явява дъщеря му, която го опропастява окончателно с отпечатването на тази книга. И завинаги!
Той лично ми е разказал оня случай, при който Учителят го посреща в алеята в гората и намирайки се на около 30 крачки от него започнал гръмко да произнася името Томалевски. На всяка крачка, приближавайки се към него Учителят е произнасял името Томалевски като отначало гласът е бил много силен, а постепенно със всяка крачка е снишавал гласа си, така че когато е приближил до Томалевски е шептял и накрая е отварял само устните си. Томалевски се чудеше какво ли означава всичко това. Аз му отговорих, че това е неговият път на земята. Че идва от Небето с голям кредит, но накрая пропилява всичко на земята. Бяхме свидетели, че точно това се случи. А за доказателство е отпечатването на тази книга "Учителят Беинса Дуно" с автор Георги Томалевски.
5. Накрая ще цитираме от книгата "Беседи, обяснения и упътвания" от Учителя от 1922 г. по време на Търновските събори. Обръщаме на стр. 113.
Част от този цитат е даден в материала на Никола Нанков "Документалното означава Истина", където се говори за онази книжка на Учителя, която един свещеник я преиздава без разрешение на Учителя. А това е "Хио-Ели-Мели-Месаил". Тук ще продължим с цитата от стр. 113, от 11 ред надолу: "В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духът ти говори, това е друго, но да вземеш чуждото нещо ида кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиатство. Туй го казват съвременните писатели. Родила неговата глава! Събрал материал от 30 души и казва: "Вижте какво роди моята глава!" Това е компилация. Нашите глави ще родят туй, което сами можем да напишем, което изучаваме".
По-добра присъда от тази книга с автор Георги Томалевски няма. От посечения цитат се вижда Истината!
6. Предоставяме на вниманието ви една снимка на Учителя с трима свои ученици. От ляво в профил е Георги Томалевски. В средата с гръб към фотографа е Елиезер Коен. В дясно в профил е Георги Радев. Великият Учител разговаря с трима свои ученици. А кой какво направи от тях можете да прочетете и намерите в "Изгревът". Георги Радев превеждаше "Бо-Ин-Ра" години наред в "Житно зърно" и накрая този автор го издаде в три книжки като лично ги финансира. А "Бо-Ин-Ра" е учител на Черната ложа според Учителя Дънов.
Елиезер Коен беше плодовит автор с много статии в "Житно зърно". По-кьсно по негова инициатива се преведе "Агни йога", който е диктуван материал от Мория, на спиритическите сеанси, провеждани от съпругата на Николай Рьорих на име Елена Шапошникова-Рьорих. Според Учителя Дънов, то Мория е учител на Черната ложа. Коен написа предговора на "Бо-Ин-Ра". Накрая Елиезер Коен стана комунист и се обяви срещу Учителя и Братството. Виж "Изгревът", том VII, стр. 288-292, N0 46.
Георги Томалевски е редовен участник със статии в "Житно зърно" и пише есета с една мистична нагласа. Освен това той е плодовит писател. Идва времето, когато той подготви тази книга, за която става въпрос и бе публикувано името му като автор на материал, който е чужд. Накрая той се очерта като един плагиат на чужди материали.
Тази снимка е много показателна, защото не случайно и тримата хубавци са запечатани на фотографска снимка пред лицето на Великия Учител. Това е финала на тези трима автори. Неповторим! Неотразим!
7. Всеки един от учениците на Учителя присъства в строго определено време и всеки заема една малка точка от големия кръг на окръжността, която опасва Школата на Бялото Братство на Великия Учител Беинса Дуно. Цикълът е слънчев цикъл от 22 години - от 1922-1944 г. Всеки човек присъствал в Школата е не само точка от кръга, но едновременно и проекция и представител на онези кръгове от Невидимия свят, които са го изпратили тук на земята. Тези светове се изявяват чрез тази личност явно, съзнато или неосъзнато. Но във всеки случай, той е проводник на ония сили, за чието поле е закачен и завързан. Затова всеки има своето място на Изгрева, присъства тук и никой друг не може да му отнеме мястото. Ако напусне мястото и отиде в света, друг идва на негово място. Но вече изпратеното лице е също така закачено за онази верига, както и предишното лице, което е напуснало поста си. В Школата на Учителя Дънов всяко лице точно се явява на време и заема своето определено място. И трябва да си изпълнява задължението към онзи, който го е изпратил и за онзи за когото е завързан. Безпрекословно!
8. В Школата на Изгрева присъстват представители от Бялата и Черна ложи. Над тях стои Космическата ложа, която управлява предишните две. Тя се управлява от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, който е Великият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. То бе открило за пръв път своята Школа и то в България по времето на пребиваването на Учителя Дънов при българите.
Точно такава е и целта на томовете "Изгревът". Там присъстват деянията на едната ложа и делата на другата ложа. Космическата ложа е представена от окултните закони, които се реализират от живота на учениците, но закони, които са управлявани от Словото на Великия Учител. Ето защо в томовете на "Изгревът" се отхвърля Духа на лъжата и плагиатството, който се управлява от Духа на Заблуждението, който е всъщност Духът на Антихриста. В "Изгревът" трайно и точно присъстват Духът на Истината, който е Глава на Словото на Учителя и което Слово бе реализирано от живота на Неговите ученици. А доколко всеки един от тях е успял да реализира частица от Словото на Великия Учител при земния си път при българите е видно от техните спомени, които са публикувани. Има етапи на възход. Има и етапи на падение. Възходът и падението се намират на едно и също място в човека. Или нагоре към възхода и към Изгрева на човешката душа към Бога. Или надолу чрез падението в света на обикновения земен човек. Затова има земен човек и небесен Адам! Небесният Адам е небесния човек или това е ученикът на земята, живеещ със Словото на Учителя Дънов, за да стане животворящ дух. Адам е животворящия Дух! Но на Небето при създание Мира сего!
Словото на Учителя Дънов преминава в живота на учениците Му.
Словото на Учителя Дънов е Третия заветна Бога към човечеството.
Поредицата от томовете на "Изгревът" е история на човеците, на техните стъпки по тесните пътеки, които водят към Школата на Бялото Братство.
В бъдеще това е пътят:
Изучаване опитностите на ученика.
Още от самото начало на Школата Учителят обръща внимание на това. В година II на 1 октомври 1922 г. на Общия Окултен клас под заглавие "Правила за Окултната Школа" на стр. 4 от 5 ред отдолу нагоре четем следното като второ правило:
"И тъй всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е. да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитностите на онези, които са минали преди вас, а после да изучавате природата, защото всички неща в природата представят едно предметно обучение. Бог е изпратил децата си в училище да учат. Всички тия обкръжаващи вас предмети, всички тия същества, които са наоколо ви, през цялото си развитие имат връзка с вас."
Ето, това е отговора за онези, които запитват: "Кому е необходим "Изгревът"?
Забележете това второ правило за Окултната Школа. Учителят го казва през 1922 г. и с това насочва учениците си да изучават опитностите на предишните поколения от 1900-1922 г. Точно 22 години до отварянето на Школата. А от 1922-1944 г. в следващите 22 години влизат нови поколения, които са ученици от времето на Школата. И те са, които изграждат поредицата "Изгревът" и пълнят томовете. И затова трябва да го има "Изгревът".
