След като завърши събора през 1926 г. на Изгрева приятелите се разотидоха, а ние младежите останали на Изгрева оглеждахме големите празни казани и си припомняхме как преди броени дни те димяха и излизаше пара на вкусни гозби приготвени от дежурните сестри по време на събора. Така веднъж младежите сме се събрали около празните казани и ги оглеждаме и се чудиме каква вълшебна дума да измислим, както в приказките, че тутакси да се напълни някой от тях с топла чорба. Ето ти насреща Учителя. Той ни поглежда и пита: „Е, рехох, какво има?" А един от братята отговаря: „Учителю, трябва да има гозба в тия казани, но ние не знаем вълшебната дума от приказките и затова ги гледаме, че в тях няма нищо." Учителят идва, оглежда празните казани и казва: „Тук на Изгрева не трябва да има гладен човек." И след няколко дни дойдоха сестри и започнаха да готвят. На следващата година, когато се построи салона -1927 г., Учителят нареди да се построи и кухня. Там започнаха сестрите редовно да готвят. Дежуряха на групи. Една група сестри взимат дежурство по за един месец. Друга група сестри вземаха следващия месец. Така се сменяха сестрите, всеки месец и всяка група показваше изкуството си и умението си да организира общата кухня. Това води началото си от събора на 1926 г. и непосредствено след него. Продължи и през есента. А когато се разбра, че Учителят ще презимува тук, продължи и през зимата в една от бараките, понеже още нямаше приготвено помещение.
През 1927 г. след събора Учителят нареди да се открие стол и да се построи едно помещение за него. И с тази работа се заеха братята, които отговаряха за стопанската част на Изгрева. Помещението бе построено, кухнята бе устроена и бе приготвена трапезарията с маси; Сестрите дежуреха в кухнята и се хранеха безплатно. Продукти се купуваха, а голяма част от продуктите изпращаха приятелите от провинцията. Като се нахранеха, след благодарствената молитва и песните, някой мине с една дървена кутия и всеки пуска доброволно вноска кой колкото има. А който няма пари не пуща. Никой няма да го пита и да му държи сметка. Това положение се използваше от бедни хора, бедни студенти и бедни чиновници, които нямаха редовно средства. Но като дойдат на Изгрева поне ще се нахранят. А ако останат на беседа на Учителя може да се нахранят и духовно. На всеки според глада, който има в себе си. Или физически глад, или духовен глад, но понякога те вървяха заедно, ръка за ръка. Аз сковах маси и пейки пред салона за сядане при общите беседи. Учителят нареди да се посадят една редица лешници към 100 броя, които израснаха като големи храсти.
На съборите при общите обеди с големите казани се изразходваха много продукти и се изискваха средства. Тогава се организираха общи вноски и накрая се виждаше, че парите не само стигаха, но и хартистваха.
Общата кухня и стола продължиха през време на цялата Школа дори и след това. А сега ще ви разкажа един необикновен финал, отнасящ се за онези сестри, които дежуреха по един месец в стола.
Имаше една сестра Шопова, която бе се записала да дежури с още няколко сестри в кухнята. Изминава месеца, но така се случва, че не идва друга смяна от доброволци-сестри, която да ги смени. Докладват на Учителя, а той разрешава въпроса така: „Рекох, нека сестрите да останат още един месец." Минава в дежурство и този месец. Да, ама сестрата е свекърва. Тя има снаха, която се казва Мария Шопова, която поема грижата за целия дом. Да пере, да чисти, да готви, да наглежда свекъра, който е намусен и несъгласен с това, че жена му е останала горе на Изгрева цял месец, че дори и втори месец. Положението долу в града става нетърпимо. Непрекъснато свекъра вече не само одумва, но и крещи, че домът е запустял. Макар че снахата се грижи за него по-добре от жена му, която в момента е дежурна по кухня на Изгрева. Минава и втори месец, но смяна още не-идва. Докладват отново на Учителя. А Той пак разрешава въпроса по своему: „Нека сестрите да останат и този месец." Започва третия месец, без смяна. Долу в града, в дома на сестрата положението е нетърпимо, макар че снахата се грижи за всичко и редовно посещава беседите на Изгрева. Там се вижда със свекървата и подробно докладва за положението вкъщи, че е станало нетърпимо и безнадеждно, защото свекъра непрекъснато се заканвал на Братството. Идва и третия месец. Смяна не идва. Защо не идва никой не знае. Ужким правят списъци, явяват се кандидати, но на определения ден не идват, за да застъпи смяната и да поеме нещата в своите ръце. Тогава сестрата отива при Учителя и съобщава, че втори месец няма смяна и ето се задава трети месец без никой да се е явил. Учителят я поглежда строго и отсича: „Рекох, сестра, ще дойде време когато ще искат да служат някои, но няма да има кому!" Сестрата чува отговора и продължава да дежури трети месец без смяна. Разказва всичко на снахата и снахата решава да продължи долу в града, да се грижи за дома и да даде възможност на свекървата да служи и трети месец на Господа. Изминават се години, Учителят си замина, Школата се затвори, дойде време и Изгревът бе разрушен. Срещнах веднъж снахата Мария Шопова и тя разказа, че преди известно време си заминала свекървата и добави: „Е, моята свекърва служи три месеца на Господа, а сега и да искаш и да служиш няма кому!" И тогава тя разказа целия случай. Е, харесва ли ви този финал за общите братски кухни и за времето когато Учителят бе казал, че на Изгрева не трябва да има гладен човек? Да, тук нямаше гладен човек. И духовно гладни хора нямаше. Кой какъвто глад изпитваше, идваше от града и задоволяваше глада си. Слушаха беседата на Учителя, хранеха душата си със Словото Му, след това оставаха за общите обеди, нахранваха се и накрая се пееха песни за славата Божия. Ето, това няма да се повтори никога в тази форма. Ще дойде време да искат да служат хората, но няма кому. Но Учителят е оставил един изход за учениците на Школата и на човечеството. Оставил е Словото си и всеки свободно може да го проучава и да го приложи в живота си. И тогава ще дойде до етапа на служенето. И като служи ще служи на ближните си и ще претворява словото на Учителя в живота както за себе си, така и за другите. А това е най-доброто служене към Учителя и към неговото Слово.
