Още на Рила се замислих върху това, защо съм станал зъболекар, а не цигулар.И понеже влязох във втората фаза на болестта си, реших да премествам кабинета си в София. Ще се подготвя за приемане в Консерваторията. Ще завърша и ще се отдам само на музиката. Речено-сторено. Не помогнаха основанията на съпругата ми, че в София ще трябва да започна да практикувам зъболекарството отначало, да изоставя 40-годишната клиентела на татко си на произвола. А пловдивчани ще помислят, че съм смахнат. А войната току-що беше започнала. Хитлер беше навлязъл в Полша. Нямах достатъчно спестени пари. Татко ми ми помагаше материално, какво да прави. Пак остана сам в кабинета си да постои за малко. Не помня как съм извозил цял вагон с мебели в София. Как съм ги прекарал от гарата на ул. "Васил Коларов" 16, как съм ги разтоварил, как съм ги изкачвал по стълбите на втория етаж. Жилището беше празно и аз го ангажирах. Жена ми остана в Пловдив временно. Иван Антонов ме заведе при проф. д-р Христо Обрешков, най-добрия български цигулар и педагог в момента. Той за два месеца ме подготви заедно с 18-годишни младежи, току-що завършили гимназията. Никой не ми каза: "Вие сте зъболекар, защо ще следвате втора специалност? Това не се позволява. Вие сте вече на 31 година, за кога ще ставате музикант, цигулар?" Добре. Но дойдоха бомбардировките над София. Евакуирахме се в едно софийско село. Там преместих целия си кабинет. Консерваторията се евакуира някъде в северна България. Аз даже един път дойдох в София с една селска кола и на свещи свалихме с четирима селяни пианото. Смятах, че София вече ще бъде напълно разрушена от англо-американските бомбардировки. На село работих добре и свирех. Имаше един китарист, една акордеонистка, един-двама певци. Организирах концерти. Дадохме един концерт в един селски двор. Столичани пристигнаха пременени с най-хубавите си дрехи. Пренесохме всички столове от съседите и се настанихме в двора. Концерта беше обявен с благотворителна цел за пострадалите от бомбардировките. Който помни първия министър на транспорта земеделеца Ангел Държански, който беше също в Кътина, той дойде облечен с белите си дрехи, с бяла шапка. Събрахме доста пари. Занесох една част на една бедна женица на края на селото, останалите ги пратих по пощата на фонда за пострадалите от бомбардировките софиянци. В село Кътина се прочух като зъбо-лекар-цигулар с организирането на тези концерти.
