Продължавам с автобиографията си. През 1926 г. в нашето семейство се постави въпросът за моето бъдещо следване в чужбина. Татко ми, като всеки добър баща ми предложи да следвам зъболекарство в Германия. Аз по негово време, макар че единствената ми по-сериозна дарба беше музиката не пожелах и не се наложих да следвам музика. На събора през август 1926 г. дойдохме татко ми, майка ми и аз в София и татко ми предложи да се срещна с Учителя и да Му задам въпроса за моето бъдещо следване. Учителят ме прие. Седнах срещу Него на стол, а Той седна на плетеното кресло срещу мен. Разправих Му за желанието на татко си и Го попитах все пак добре ли е да следвам зъболекарство? Учителят ме изслуша и след малко заспа на стола. Захърка страшно. Аз се уплаших и замрях на стола си. Чакам да видя какво ще стане. След малко Учителят дойде на себе си и ми каза само: "Рекох, добре". От това разбрах, че не е лошо да следвам зъболекарство. Много по-късно, спомняйки си тези Негови думи, аз си казах, Учителят вероятно се е излъчил, за да провери в невидимия свят моето бъдеще. Ако е трябвало да стана музикант, професионалист вероятно, Той би ми казал това. Мнозина от вас не знаят, че Учителят е казал: "Музиката не трябва да става професия!" Това е странно изказване. Ако човек не се посвети напълно на музика, например цигулката, със всичките си сили, с цялата си душа, цигулар няма да стане. Той трябва да свири по 5-6 часа на ден, за да получи техника. Хубавият тон на цигулката не се учи. Той е вродена дарба. Ако един цигулар свири шест часа дневно, кой ще го храни? Той трябва да дава концерти, за да се изхранва. Аз така си обясних това изказване на Учителя. Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще сътвори, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика, поезия, художество, балет, наука, пътуване по света. Ако ви попитам кое изкуство според вас стои най-високо, сигурно един от вас поне ще ми отговори: "Музиката!" Друг ще каже -поезията, трети - художсетвото. Моят приятел Иван Антонов, който обича много музика, поставяше балета като едно от най-висшите изкуства. Сега и аз съм склонен да открия в балета едно голяма изкуство. В него има музика, пластика, грация, красота. Великите балерини са много по-малко от великите музиканти, броят се на пръсти. Например: Изидора Дънкан, великата Ана Павлова и много други.
