1. Първият опит за записване спомените на Тодор Маринчевски бе направен през 1986 г. на магнетофонна лента. Той ми предостави и един писмен текст. От записа и текста бе подреден от мен неговият материал като бе прехвърлен на машинописен текст на шест страници. Същият му бе предаден за да го прегледа, но тогава той го задържа при себе си. Аз изчаквах.
2. След като бяха минали дванадесет години и излезнаха седем тома от "Изгревът" бе дошло време и за неговият материал. При срещата ни той ме упрекна за някои неща описани в "Изгрева", които според него не били верни. Аз го помолих да ги опише така както той ги знае. Те бяха написани собственоръчно от него, а Марийка Марашлиева ги прехвърли на машинописен текст.
3. Накрая аз ги прочетох и реших да дам някои пояснения за някои събития и лица споменати от Тодор Маринчевски. Неговият разказ е верен и той е такъв какъвто го е видял като очевидец. Но е имало и други, които също са наблюдавали същите събития, но от техния зрителен ъгъл и от тяхното място чрез техните очи и съзнания. И те са описани в "Изгревът". И когато всичко се събере в едно ще се види, че няма противоречие. В момента различията са в това, че всеки очевидец го отразява от своето си място, от своето си време и чрез своите си очи и съзнание.
4. В главата N0 10 за Любомир Лулчев накрая се цитират три различни изказвания на Лулчев по един и същи повод и причина, при което се вижда, че има явно противоречие. В изказванията няма противоречие, защото всеки го е предал така както го е чул, запомнил и видял и както е съхранено в неговото съзнание. А това се записва от мен чак след тридесет години от тези събития и изказвания от Учителя. Знаете ли какво означава едно съзнание да запамети едно и също събитие? И те са запаметени. Освен това този случай е стенографиран, но стенографите при дешифриране на беседата на Учителя си позволяват да променят текста, за да не бъдат предадени остротата в думите на Учителя. Дори не са включили името на Лулчев, че това се отнася за него. В бъдеще ако се намери оригиналната стенограма, тя ще бъде публикувана.
Има и нещо друго, което не се знае. А това е, че Учителят нееднократно се е изказвал в частни разговори за своеволието на Лулчев, че не е изпълнил това, което му е било казано. Аз това съм го чувал най-малко от десет човека. Защото са казани в различно време и по различен начин. И тук в изнесените три цитата в различните томове на "Изгревът" няма никакво противоречие.
5. В глава N0 11 за Борис Николов изнесените факти от Тодор Маринчевски са разгледани от неговия зрителен ъгъл и те са верни за него. Но мога да кажа, че упреците му към Борис Николов също са верни. А мога да кажа и най-главното, че мозайкаджията Борис провали цялото Братство, че дори и всички свои съвременници без изключение. Днес аз ги спасявам от историческа забрава чрез "Изгревът". Майстор Борис е едно, а Борис Николов съвсем друго. И това бе цялата трагедия на всички, че не можаха да различат тези две лица обитаващи и редуващи се като квартиранти в едно и също тяло. Но аз ги различавах и съответно постъпвах към всеки един от тях строго индивидуално. Бях жив свидетел, защото работих и с Борис Николов и с Мария Тодорова цели десет години. Свърших им работата и ги оставих за поколенията като исторически личности. По време на моята работа с тях те бяха психически адекватни, напълно нормални, запазили умът си и бяха в оная творческа възраст, в която се разказват спомени. Аз дойдох, записах ги и ги публикувах.
6. В глава N0 11 се цитира едно изказване от "Изгрева", том I, стр. 453 и се твърди от Маринчевски, че не било вярно. Аз заявявам, че това лично съм го слушал от Невена Неделчева. А защо? Защото аз знаех, че Лулчев има два дневника. Единият е бил взет от милицията, защото той сам ги изпраща да си ги вземат от неговата маса от бараката на Изгрева като смята, че този дневник ще го оправдае. А фактически го съдиха за този дневник и го осъдиха на смърт. Вторият дневник е бил по-различен и е имал други разговори с Учителя и е бил скрит в неговата барака между външната и вътрешна стена на една от стените на бараката. Когато Борис Николов е бил извикан да подмени изгнили-те дъски на стената на бараката и при подмяната им той открива втория дневник на Лулчев и го предава на Невена Неделчева да го съхрани. (Виж "Изгревът", том I, стр. 453.) Аз знаех за този втори дневник лично от Борис Николов и отидох да го търся при Невена Неделчева още през 1972 г. когато Изгревът започна да се руши от властите. Тя бе изненадана, че аз знаех за него и накрая се нахвърли върху мен: "Какво искаш ти? Да ме вкараш в затвора ли?" Беше изплашена до смърт. Аз направо избягах от нея, защото видях как цялата трепери, понеже аз разкривам тайната за втория дневник на Лулчев. Изминаха десет години и след това отново ходих при нея, но тя отказа да ми го предаде. Но не отрече, че съществува, а спомена, че е имало някъде такъв дневник, който е укрит. Невена Неделчева е била приятелка на Лулчев, негова сърдечна приятелка или казано по друг начин - любовница. Това са фактите. Понеже знаеха, че е приятелка на Лулчев, че е от неговия антураж, затова я причисляваха към групата на "Упанишадите". Тодор Маринчевски твърди, че тя не е от "Упанишадите". Възможно това да е така. Но е била негова сърдечна приятелка - това е неоспорим факт. С доказателства явни!
7. Най-малко десет човека от Изгрева са ми разказвали, че са чули лично от Учителя при различни случаи, че Лулчев е представител на Черната Ложа. И тези хора имат свои имена и те са описани в "Изгревът".
8. Историята със златото е описан в "Изгревът", том III, стр. 233. Аз твърдя, че това е вярно, защото аз съм изучавал тази история и то по документи, а не само по разказите на очевидците. А другите и това не знаят. Историята с парите, които е оставил Учителят е описана в "ИзгревъТ", том III, стр. 224-227.
9. Учителят наистина е наредил на Савка Керемидчиева да се предадат всички непечатани беседи на Борис Николов. Тя беше смъртен враг на Мария Тодорова, която бе съпруга на Борис Николов и в никакъв случай Савка не би му предава дори един лист празна хартия. Но тя изпълнява повелята на Учителя и те са били предадени на Борис Николов. А каква е тяхната съдба на оригиналите и неотпечатаните лекции и беседи, то можете да научите в "Изгревът" от том ^УШ, където е описано всичко с подробности.
Моя милост бе избрана от Борис Николов и Мария Тодорова за техен приемник и целият този архив трябваше да ми бъде предаден. Но се намериха разрушителни сили, намериха се личности и чрез тях те се проявиха и накрая всичко окрадоха от мен. Това е описано в "Изгревът". Онова, което ми бе предадено лично от Борис Николов бе съхранено от мен и понастоящем по моя програма и план се отпечатва по оригинал. Но това се движи от мен, а не от някой друг. До този момент сме отпечатали шест годишнини "Утринни слова" и още толкова в момента се отпечатва от онова, което разполагаме за печат.
10. Смятам, че спомените на Маринчевски са верни и те са част от "Изгревът". Те трябва да се предадат така както той ги е написал. И това бе спазено. В бъдеще ще бъде спазена същата линия на поведение и ще се предадат така събитията както всеки ги е отразил в съзнанието си. И накрая когато се заключи целият кръг от спомени за Школата, ще се види, че няма противоречия, защото в Школата на Учителя присъства и Черната и Бялата Ложа. А Космическата Ложа е представена от Словото на Учителя. А Бог се реализира чрез Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно.
11. Окончателно е затвърдено в мен убеждението, че двата дневника на Любомир Лулчев трябва да бъдат публикувани и то в "Изгревът". И затова този, който ги съхранява, заедно с неговият материал и снимки нека да бъде така добър да ми ги предаде, за да се публикуват. По този начин ще се запазят. Това е историята на Школата на Учителя Дънов. В нея присъстват и двете Ложи. И накрая има един окултен закон изнесен от Учителя, а той е следният: "Без един не може". Аз казвам така: "Без Любомир Лулчев също не може!" Затова докато е време предайте ми дневниците на Лулчев, за да ги от-печатим дословно. Да не се загубят и затрият!
Донесете ми неговите снимки, писмата му, вестниците, в които е участвал и издаденото негово творчество, за да ги съхраним. Щом ги пазите, значи държите за него. Виждал съм снимки как Любомир играе Паневритмия на Изгрева. Значи е бил на поляната на Изгрева и напълно естествено е да влезе в поредицата "Изгревът". Там му е мястото. На друго място няма къде да влезе.
Едно разрешение на Учителя за този проблем в "Общ окултен клас", г. IV, 15 лекция, 15.1.1925 г., стр. 29.:
"Като ученици в този окултен клас, вие трябва постоянно да работите; като се индивидуализирате трябва да знаете, че имате общи отношения към всички ученици от Невидимия свят. Онези, които работят заради вас, очакват и вие да работите заради тях. Вие сте корените, те са клоните. Между вашия и техния живот има съотношение. Не мислете, че вие можете да бъдете абсолютно самостоятелни". Ето го разрешението от Учителя. Предайте ми архива му. Докато е време. Докато сме живи и има свободен печат!
12. Тези бележки бяха написани понеже аз нося отговорността за поредицата "Изгревът". Аз не съм я създал, а тя е създадена и родена от спомените на онези, които са били последователи на Учителя Дънов. Днес физическият Изгрев вече го няма. Историята за него може да бъде съхранена чрез онова, което е останало като документи, снимки и филми. Духовният Изгрев днес е запазен чрез спомените на учениците на Школата, които са отпечатани в "Изгревът".
Божественият Изгрев е сътворен от Словото на Учителя Беинса Дуно. Ето защо в момента моя милост е задвижила издаването на неотпечатаното Слово на Учителя Дънов и то само по неговия оригинал.
За следващите поколения оставаме историческият Изгрев. Оставяме и духовният Изгрев от спомените на учениците. Неръкотворен остава Божественият Изгрев, който е в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно. Амин.
