Учителят отправи много строго, дори страшно предупреждение към българския народ на 21^Ш.1927 г., отпечатано в Сборната беседа "Ще се превърне в радост", произнесена в 7 ч. сутринта.
На стр. 244 в "Пътят на ученика" Учителят казва:
"И сега българите мислят, че може да се повдигнат против Мен. Това, което Аз говоря са Божии думи. Това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: този човек е самозванец. Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към Мене, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ако те изменят отношението си към Мене, и външният свят ще измени отношенията си спрямо тях. Външният свят ги счита за нечестни хора, за разбойници. Ще кажете как може това? Ще ви кажа: Всеки, който се обяви против Божите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще!" (това е цитатът!)
Сега тълкуванието:
Знаете от историята, че евреите, тълпата евреи, викаха против Христос: "Разпни го!"
Имаше и тогава хора, които не виждаха нищо лошо в Христа. Сам Пилат с името на когото се е злоупотребявало е казал на тълпата, че не вижда никаква вина в Христа, но отстъпил против бунта на масите евреи, представители на еврейския народ, които приели кръвта на Христа да падне над главите им и над техните деца. И падна над главите им. Римският император Тит разруши Ерусалим, изора го и по целия път към Рим висяха трупове на евреи разпънати като шпалир.
Да се върнем и у дома в България. Духовния елит на България, хората, които бяха начело на управлението, добре или не винаги добре, но запазиха границите на България, дори я увеличиха с Добруджа, без кръв и война. Не позволиха да бъдем окупирани, да водим война и да се разсипе България с много жертви и страдания. (Повтарям, че Югославия бе разбита и даде 1 700 000 жертви, а Румъния около 800 000.)
Същите тези управници бяха затворени, по-възрастните помнят това, съдеха ги в Съдебната палата (говоря за София), а отвън стотици хиляди викаха: "Смърт!" И ги убиха.
Ами ако Учителят беше вътре като подсъдим и тълпата викаше: "Смърт!", т.е. "Разпни Го!"
Учителят беше говорил и е записано, че няма да позволи да бъде разпънат втори път Божият пратеник. В последните минути преди заминаването си Учителят кротко е казал, че е свършил една малка работа за Бога, и си заминал, за да спаси българския народ от голямата карма, която щеше да си навлече заради Него, понеже комунистите искаха да го арестуват и да го съдят.
Били сме на границата!
Комунистите разбраха, че Учителят чрез Лулчев е движил българската политика и когато дойдоха на Изгрева, видяха изложено тялото на Учителя и си отидоха. Бяха закъснели!
Учителят ги изпревари и не им позволи да Го разпънат втори път!
ДЕКЛАРАЦИЯ
Настоящият ръкописен материал подготвен от мен, Тодор Маринчевски по молба на д-р Вергилий Кръстев, разрешавам да бъде публикуван в книгата "Изгревът", том VIII.
