Напуснах Русенската опера след неколкократни недоразумения с директора на операта относно оперния репертоар. Той искаше да играя и в оперета, която тогава ненавиждах, защото бях ангажиран като оперен артист и не исках да ставам оперетен. След като той не отстъпваше, аз си подадох оставката и се прибрах в София. В Софийската опера нямаше място за бари-тон и известно време изчаквах. Бях много упорит. В Русе остана колегата ми Кирил Кръстев, който изнемогваше да пее баритоновия репертоар. Пращаха пратеници да ме молят да се върна в Русе като ми казваха, че ще бъда удовлетворен, но един път напуснал, гордостта или ината в мен не ми позволиха да се върна обратно. Много месеци моето място там беше вакантно. С удоволствие разбрах по-късно, че най-после там са назначили моя добър колега Асен Селимски.
През това време професор Георги Димитров ме покани на работа при него в Консерваторията в София, където се срещнах с мои стари познати от Изгрева от преди години в дома на сестра Ирина Кьосева. Това бяха: Владко Аврамов, Леон Суруджон, Арсени Лечев, Парашкев Хаджиев, които бяха вече станали известни професори. Не помня за какво се бяха точно събрали тогава у с. Ирина Кисьова и аз сред тях, но си спомням, че тогава бях научил една песен на големия американски баритон Нелсон Еди от филма "Пролетна песен". Песента се наричаше "Ще помниш ли" (Уил ю ремембър) от Ромберг. Изпях песента, а реакция нямаше. А с тази песен аз съм участвал в много концерти и с успех. Почувствах се неловко и ги помолих да изпея още веднъж песента (разбира се в оригинал на английски). Но тоя път си припомних думите на Учителя, че трябва да се пее образно. В песента се говореше за красив месец май, за уханието на цветята и любовна изповед. Следваха бурни аплодисменти и прегръдки. Научих си урока от Учителя как трябва да се пее песента.
След завръщането ми от Русе в София имах свободно време, въпреки че бях организирал една малка вокална група към Концертна дирекция за концерти из България.
С брат Филип Стоицев събрахме певци и певици от Изгрева и организирахме концерт в Пловдив. Като казвам организирахме, разбирайте, че Филип Стоицев организира концерта от песни на Учителя в Пловдив, където баща му и той бяха известни. Концертът бе проведен в салон "Кудоглу", който се намираше на мястото, на което сега е построена Новата пощенска палата на Пловдив. Сега си спомням, че това е било преди големия провал 1957-58 г. на Изгрева. Концертът беше разгласен с афиши и програма и добре посетен. Мисля, че сме имали успех с братските песни.
Ето ви и текста на поканата:
Поканвате се да посетите
КОНЦЕРТА
на Струнния оркестър на самодейци от София
първа цигулка
цигулка
виола
1. Д-р Филип Стоицев
2. Ана Кръстева
3. Елисавета Арнаудова
4. Емилия Михайловска 4. Тодор Маринчевски 6. Д-р Делев 7
който ще се състои на 26.декември - неделя, точно в 11 ч. пр. обед в салона на Централния агитпункт (Диспансера). В програмата класическа музика и народни песни
