На лагер на 7-те езера на Рила и Братството се прибирало след летуването и преминавали през Паничище. Били заангажирали камиони и рейсове за извозването на стотици хора. Долу в селото нашите хора били слезнали от колите, купили си краставици, както и кисело мляко от селяните и започнали да ядът краставици, а другите да си правят таратор с кисело мляко. Минало половин час и никой не му се ставало, харесала им почивката, както и краставиците. По едно време Учителят става нервен, нетърпелив и нарежда: "Веднага да дойдат колите и да тръгваме". Идва първата кола и Учителят се качва с някои братя и сестри и тя потегля. Небето започнало да се заоблача-ва и да се стъмнява наоколо. Симеон Симеонов започнал да събира братята и сестрите и да ги кара да се качват на колите. Започнало да вади дъжд. Натоварват втората кола и Симеон се качва в нея и потеглят. Дъждът се усилва, става пороен, по пътищата се изливат пороища от вода. По едно време Симеон вижда през стъклото на шофьорската кабина как от планината се спуска мътна водна стихия. Тя, стихията слиза отгоре и се насочва към шосето и за малко да им пресече пътя там, където шосето прави малка вдлъбнатина. Колата преминава по шосето тази вдлъбнатина и по това време водната стихия удря задницата на камиона и за малко да повлече камиона. Но тя нямала достатъчно сила да я завърти. Камионът успял да се измъкне. Третата кола, която ги следва попада във водовъртежа и буйната вода удря в стъклата и водата нахлува в рейса. Същото е и с четвъртата и петата кола. Едвам се измъкват живи. Накрая стигат в селото и се преброяват. Не липсва никой. А когато пристигат в Дупница виждат ужасяваща картина. На мегдана са били изложени 18 удавници. Всички приятели били мокри, уплашени и ужасени. Останали да нощуват в хотела. Когато се прибират в София разбрали, че групата в първия камион с Учителя пристигнала благополучно в София и никъде не били намокрени нито с една капка дъжд. Водната стихия била само там където те се били разположили да ядат краставици и кисело мляко. Симеон се приближава към Учителя: "Вие знаехте, че ще има наводнение. А защо не ни казахте?" "Нали никой от вас не липсва? А как ще познаете дали краставиците са хубави и млякото сладко ако няма с какво да ги сравните?" Учителят се смее, а Симеон добавя: "Учителю, вече ми се отя-доха и краставици и кисело мляко и не знам кога ще мога да ги вкуся, защото гледката е още пред мен на ония 18 удавници". Водната стихия взела поредният кръвен данък.
