Аз бях на 3-3 1/2 години когато си замина Учителят. Много добре си спомням, че майка ми много плака в този ден и когато подредиха Учителя в салона за поклонение и всички отиваха там да се поклонят, майка ни ни заведе и нас, децата, както и мене, да идем да се поклоним и целунем десницата Му. Спомням си, че Той беше облечен в бяло, положен на одър в салона. Там имаше много хора. Моята душа беше много смутена, а майка ми ме буташе и казваше: "Иди, иди, целуни ръката Му!" А аз отговорих с голямо почитание в душата си: "Не, Той спи, аз не желая да Го събудя, да Го безпокоя". С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя. Това много добре си спомням, макар че съм била толкова малка. Това е единственото, което си спомням по отношение на Учителя.
Моята майка пееше много хубаво. Беше си създала една своя песен "Бог е Любов", която пееше много хубаво и гласът й ечеше. Взимаше китарата, акомпанираше си и пееше. Моята майка не е обичала да безпокои Учителя, да Го пита по много въпроси. Обикновено тя е задавала вътрешно своите въпроси и винаги е получавала отговор от Него. Рядко Го е безпокоила. Когато е присъствала на беседа, преди да започне беседата тя записвала в тетрадката си известни свои мисли и разсъждения и й е правило впечатление, че Учителят в беседата си е засягал именно тези въпроси, които са я вълнували и които е записвала в своята тетрадка.
След заминаването на Учителя животът на Изгрева продължи почти по същия начин. Аз бях малко дете, но често присъствах на различни вечери и празненства в салона. Особено вечерно време често имаше концерт, а понякога имаше и вечери. Ние, всички изгревски деца се събирахме на голямата поляна за Паневритмията и до късно вечер играехме там. Понякога слушахме и концертите, а също така участвахме и във вечерята. За празника на Учителя, 27.декември се раздаваше хубаво жито. Познавах много братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Спомням си брат Ради, който работеше в градината и който беше строг и авторитетен. Имаше едно куче, за което той се грижеше, Роза. Тя имаше много кученца. Ние двамата с моя брат Любомир отидохме и пожелахме да си изберем едно малко кученце. Брат Ради се съгласи. Гледах, гледах и видях, че има едно от децата на Роза, едно бяло кученце, което все настрани седеше. Ние него избрахме и го нарекохме Белчо. Това куче от Роза се оказа с много труден характер и беше просто страшилице за всички хора, които идваха у дома вкъщи, особено ако кучето не беше вързано. Имаше още много братя и сестри, които живееха на Изгрева. Често пъти съм виждала брат Иван Антонов, който беше голям астролог, също така и Влад Пашов и много други братя и сестри: Наталия Чакова, Буча Бехар, Стойна, Сийка Динова и Анка Каназирева и много още други братя и сестри, които живееха по това време на Изгрева. Брат Никола Антов не винаги изпълняваше добре своите задължения като представител на Братския съвет. Бяхме дочули нашето семейство, че когато разпределяли местата, нашето място където живеехме, а това беше братско и съседния имот, който закупи един художник Боян и всъщност той му е дал една част от братското място на него. Това нещо е станало на чашка алкохол и с нещо друго в приятелска атмосфера и след това ние се чудехме, че нашия парцел беше малко по-малък отколкото предполагахме, че трябва да бъде. Значи на него не можеше много да се разчита. Но в даден момент и той проявяваше доброто. Спомням си, че като бях ученичка или студентка исках да отида на Рила, но нямах достатъчно пари. А той правеше списъци там на полянката на Изгрева и аз отидох и му казах, че имам много малко пари, които мога да внеса за Рила. Той се обърна към мене и ми каза: "Нищо, и с тези пари ти можеш да отидеш на Рила". Направи един голям жест и ме вписа в списъка и така аз можах нея година да се кача на езерата.
