Тази публикация обединява работата и вдъхновението на много индивидуалности не в най-малка степен на Весела Несторова. Нейните английски поетични стихове бяха фактически по същество написани в 1941 г. и служат като врата към Паневритмията за английски говорещите. Една подаваща се на обработка част на българския текст беше съхранена за да подготви по-посветени изпълнители на Паневритмията с цел, да се заучава оригиналния поетичен текст, който е на лице в няколко тиража. Указания за движенията също са предвидени за удобна справка.
В номера 14-16 и 28, и дял 7-10 на „Слънчевите лъчи" оригиналният текст е от Беинса Дуно, Петър Дънов. Той е поставил на своите ученици задачата за написване поетичните текстове към останалите движения, една задача, която е разрешила само Олга Славчева. Нейният текст към част първа е бил публикуван в 1935 година и към част първа и трета. В 1941 г. текстът на част втора, изготвен от Весела Несторова е бил публикуван в 1942 г.
Поетичните текстове съставляват третата от трите части именно: формата, съдържанието и смисъла на Паневритмията. Когато биват разбрани, те хранят интелекта, точно така както движенията тонират тялото и музиката възпламенява духа. Никакво изпълнение на Паневритмията не е завършено без тях.
РЕДАКТОРСКИ ЗАБЕЛЕЖКИ НА ВАРМАВУ ВРОММ - ВЕШМ
Извън България изпълнение на Паневритмията са били характеризирани от /чрез/ магнетофонни и портативни касети. Това издание се подготви да окуражи употребата на жива музика и да внесе лъх от пресен въздух към репертоара, който е на разположение на изучаващите цигулка. Макар че една единствена цигулка е идеална за по-малък паневритмичен кръг, по-големи ансамбли са изобщо необходими за да стигне музиката до слуха на изпълнителите.
По традиция всеки наличен инструмент се присъединява към или замества цигулката, докато един акомпанимент, композиран или импровизиран, се изпълнява на цигулка, китара, арфа, акордеон или от смесен ансамбъл. Били са ползвани даже и черковни камбани. Мелодичната линия е бивала също адаптирана от певци, въвеждайки минимални изменения, които сега от две поколения вече са стандартни.
В никакъв случай не съществува една коректна или оригинална версия. Някои варианти може да произлизат от различни изсвирвания на главния композитор Петър Дънов, други от /поради/ процеса на слухова трансмисия. Музиката е така по вътрешно естество свободна, че задачата за написването й е предизвиквала учениците на Дънов от самото начало.
Това издание не може да претендира да е последната дума, но се опитва да представя музиката в благоприятна светлина и приложима форма за начинаещия както и за опитния музикант.
ПУБЛИКУВАНИ ИЗТОЧНИЦИ
A. Беинса Дуно, Паневритмия /София 1938 г../ частично репродуцирана, редактирана с някои тактови черти, Ярмила Менцлова /Паневритмията /Франция 1984 г../ и Аида Куртева, Паневритмия /Киер СА;Аржентина 1988 г./. Партията на втората цигулка е от Кирил Икономов и наставката на номер 24 /нормално изпусната/ от Ангел Янушев.
B. Паневритмия /София 1941 г../ препечатана 1992 г.. Тя дава оригиналния български поетичен текст на всички движения, но „Слънчевите лъчи" са под вокална адаптация на френски издания бяха публикувани и поетичния текст преведен; това /издание/ от 1977 г, коригира минимални моменти от музикалната граматика и е репродуцирана в „Кръга на Свещения танц - изд.
Давид Лоример/Англия 1991 г../.
С. „Слънчеви лъчи" /София 1942 г./ репродуцирана от Лоример стр.142-4. Оригиналният български поетичен текст на „Слънчевите лъчи" е напечатан под музиката за цигулка.
Тези любителски /дилетантски/ издания нашироко се съгласуват с това, което се чува днес. Рядко употребата на регулярни /правилни/ тактови линии изопачава музиката, както тя е разбрана и се изпълнява от онези, които са я научавали по слух. Съотношенията по темпа между движенията са също затъмнени поради липса на единство на стила-различни индивидуалности са били отговорни за нотирането на различните мелодии, вследствие на което се явява несъответствие по отношение избора на нотните стойности за музиката с подобни качества.
Във В първата вокална адаптация - номера 18 и 19 бяха транспонирани към ключа на В миньор и номер 24 към С мажор.
Преди няколко години, обаче музиканти в България се върнаха към употребата на оригиналните ключове, които са съвършено пригодими за ниски гласове.
ЛЯВО ИЛИ ДЯСНО?
Също така, за да направи естеството на музиката по-ясно за окото на четящият, това издание публикува разрешението на Асен Арнаудов на един конфликт между теория и практика. В тази стандартизирана форма музиката се нуждае да бъдат ревизирани /изменени/диктаторските описания на Милка Периклиева и на Ярмила Менцлова. През време на процеса, при който музиката се създаде се замесиха много лица. Описанието, което Периклиева дава на движенията е било директно взето от демонстрациите /показванията/ дадени от Дънов и изглежда в по-малка степен да изопачава Неговия замисъл. Менцлова, на която Дънов по-късно е дал задачата да представи Паневритмията коректно също така решила да ревизира музиката в по-голяма степен от описанието на Периклиева. И поради това се предполага, че една нота в „Първия ден на пролетта" е скъсена, така че 7,9 и 10 започват с десния вместо с левия крак. Това прави музиката по-малко повторяема наизуст, като я прави по-лесна за изпълнение наизуст и изяснява момента за смяна на ръцете в номер 6 „Отваряне".
Единствената друга разлика от стандартната версия обикновено практикувана в България е позицията на повторението в номер 11 „Евера", тук внушена пред четири тактови черти. Даже, ако повторението от тактова черта 21 е автентична, което се явява по-скоро като произлизащо от погрешно отпечатване в А, версията с текстът, предложен от Арнаудов и отдавна свирен в Русия е възприет, тъй като с това се избягва музиката да завърши в една неестествена /несвойствена/ точка в последователността на движенията. Други различия по отношение на стандартната версия, които правят музиката по обичайна /регулярна/ не се внушават, защото те отстраняват благоприятните възможности за певците да дишат.
ОБОЗНАЧЕНИЕ НА ТЕМПАТА
За общо упътване са дадени обозначения с метроном. Когато се изпълнява Паневритмията, трябва да се уважат местната традиция, атмосферните условия и възрастта на играещите.
Отбелязванията на метронома на А не се явяват като точен запис на по-раншните скорости при изпълнението. Ако употребеният метроном е бил акуратно калибриран, те означават по-бързи темпа от онези, употребявани от едно по-късно поколение, макар и променливи. Обаче те имат смисъл в музикално отношение и така могат да представляват по-скоро мнението на музиканта отколкото на играещия.
СВОБОДА НА ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА
Където процесът на слуховата трансмисия или вокална адаптация е изгладила приятни детайли, запазени в А, тези са били реинтродуцирани към главния музикален текст и версията е поставена стандартно в намален печат като алтернатива. Това поведение има за цел да окуражи живата гъвкавост която Дънов самият е демонстрирал както в своята игра, така и в мисленето си. В цялото издание изпълнителите не би трябвало да се колебаят да променят октавата, ако имат желание за това. Допълнителна или алтернативна ор-наментация е също удобна, специално в „Слънчевите лъчи".
УПОТРЕБА НА ЛЪКА
Интерпретацията предвидена да подпомогне четещите и начинаещите би трябвало да се игнорира /отрече/ от по-опитните.
Както народният така и артистичният стил при употреба на лъка са напълно правилни.
Берлин, 1997 година Барнаби Браун
Превод от английски: Веска Величкова Въз основа на това писмо Виола Йорданова пише своето „отворено писмо" до своите съмишленици, които ги няма вече на земята и изпраща своето писмо до м-р Браун, което едва ли го е прочел.
